-
“Онова, което умира, никога не си отива. Остава, цялото, в малките неща.”
Изобщо не бях емоционално подготвена за това, което получих от тази книга. Очаквах някакво леко романче, с което да си почине мозъкът ми от другите книги, които прочетох последно време, а то се оказа … бърррр! В “Мъртвите романтици” е особена, и по шантав начин прекрасна книга за жена, която успява да намери своя път през мъката и тъгата по загубата на близък човек. Флорънс Дей е писател в сянка, който се бори да завърши своят последна книга като писател в сянка за една от най-известните автори на романтични романи. След като ужасна раздяла с “любовта на живота й”, обаче, че вече не вярва в любовта изобщо. Когато баща й…
-
“Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд
Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох. Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен…
-
Градината на Здравко
Вашите деца имат ли си село, на което могат да заровят ръце в градината или да се пресегнат и да си откъснат ябълка директно от дървото? Моите, за щастие и късмет, имат село и знаят какво е да си засадиш сам цветя, които да си поливаш и да плевиш. Или пък да си откъснеш грозде от лозата 😊 Но дори, когато не сме на село, се захващаме да съдим и отглеждаме у дома в саксия ягоди и различни свежи подправки. И да си призная, децата се забавляват изключително много именно с тези занимания. А наред със забавата задават и много въпроси и заедно (защото не на всички въпроси знам отговора)…
-
Пътешествията на Гъливер, изд. Миранда
Има книги, които оставят следа не само в душите ни, но и в обществото и културата като цяло. Влияние, което остава да живее далеч след като създателите им вече не са сред живите. И ако сте си мечтали да се срещнете с лилипути, да попаднете в Бробдингна или страната на хуенъмите, вие 100% сте фен (като мен) на невероятните пътешествия на Гъливер. Книга, която не просто оформи светогледа ми като малка, но и остана в сърцето ми за винаги. Моята книга, обаче далеч не е толкова красива, колкото е новото издание на издателство Миранда, с прекрасните илюстрации на Либико Марая. Това издание те кара да се влюбиш в книгата, още…
-
“Нали ти казах, че моята магия ще бъде незабравима?”
Има ли момичета, които да не са минавали през моментът, в който искат да бъдат вещици? Ако има – аз не съм от тях, а и Алесчето (дъщеря на майка си 😁) също. А прочитайки “Дневникът на вещицата по неволя” (изд. Асеневци), сякаш Алесандра още повече се влюби в идеята за малките момичета, които стават вещици (по неволя или съвсем осъзнато и по тяхно желание). Имайки предвид това, предполагам можете да си представите реакцията ни (и тази на Алекс, но и моята) като видяхме, че издателство Асеневци пускат още една детска книга на тема вещици (и подходяща за деца на 7г.) . Признавам си, че и двете се влюбихме първо…
-
…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…
Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това. И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно…
-
“Светът не започва от нас и трябва да уважаваме тези преди нас.“
Продължавам да ви срещам с прекрасните хора, които са ме вдъхновили по един и друг начин. Днес разговаряме с Марин Канушев – човекът, които стои зад едно много любимо у дома издателство. А именно – издателство Миранда 😊 Марин Канушев е човек, които макар да познавам малко, чувствам много близък до душата си. Може би защото е изключително мил и човечен, но при всяка една среща на някоя Алея на книгата аурата около него е от тези на добрите хора. Тези хора, които просто като се запознаеш с тях и веднага усещаш колко мило и чисто сърце носят. Привет, привет. Моля те да се представиш с няколко думи – кой…
-
Изведнъж от всички пръчки се понесоха малки вълни от искри …
Ох, когато стане въпрос за вещици, вампири и всякакви такива фантастични същества, детето в мен направопирува от щастие. Сега, обаче, и родителят в мен, който е запален читател, е още по-щастлив, защото дъщеря ми се е запалила по същите тези вълнуващи фантастични персонажи. Признавам си, че предид книгата, която подхванахме заедно с Алекс да четем, някак си е нормално едно дете да се влюби в героя и да се постави на въображаемо ниво на неговото място. Коя е книгата? Става въпрос за “Дневниците на вещицата по неволя” на издателство Асеневци. Книгата е част от поредица (се оказа, хихи 😁) и ние с Алексчето силно се надяваме съвсем скоро да видим…
-
Фуриите на Маделин Ру
Доста време отлагах прочитането на “Къщата на фуриите” и след като прочетох цялата поредица, съжалих, че съм чакала толкова много. Направо не знам откъде да започна това ревю. Доста го отлагах, защото ми е истински трудно да опиша с думи цялото преживяване, което е “Къщата на фуриите”. Започвах този текст сигурно поне 10 пъти и трих, защото все не успявах да намеря правилните думи … Така, че да успея да предам емоцията и въодушевлението…. Може би е редно първо да благодаря на Викс, че ме подбутна да си купя първата книга – “Къщата на фуриите”, и на Краси, че ме ръчкаше да ги започна след една година събиране на прах…
-
Когато порасна …
Честит празник на всички пораснали и не пораснали деца! Дано всеки от вас е запазил частица от детето в себе си, която да му позволява да се връща към прекрасните детски спомени, когато има нужда от това! В днешния прекрасен празничен ден двамата с Павлин се връщаме в детството като ще позволим и вие да се върнете с нас 😊 Темата е „Какъв исках да стана като порасна?“. Пресъздадох разговора ни като някаква форма на интервю, за да не преразказвам думите на Павлин, а и моята емоция от спомените. Някак си ми се вижда по-истинско 😊 Каква искаше да станеш, когато беше малък/малка? Павлин: Исках да последвам примерът на родителите…