размисли и страсти

Всеки край е ново начало

… или как дъщеря ми от яслата продължава напред към градинската група.

Беше много трогателно, когато опитах да й обясня, че от Септември вече няма да е при г-жа Павлова, а тя се разплака и почна да повтаря, че иска да си остане при нея. Толкова емоционално го прие, че трябваше да импровизирам (тъй като не очакваш чак такава реакция) с обяснения как госпожата ще е в същата сграда и ще ходим да я виждаме вечер.

Странно е, но дори за мен, като майка, краят на този епизод от живота на моето момиче е някак емоционален. И тук е моментът да споделя, че моята малка принцеса имаше изключителен късмет с госпожите и лелите в яслата, в която беше класирана. Освен че бяха много грижовни, научиха я на изключително много неща, с което помогнаха и на мен, като родител, при възпитанието й.

И така, в края на този период, заедно с майките на повечето деца, които минават в градинска група, се организирахме и ние да им покажем благодарност.

Направихме го като подаръчета от името на децата си, като всяко дете постави отпечатък от пръстчето си върху картичките, а ние (родителите) добавихме текста. Подаръчетата са символични, но от сърце и с огромна благодарност. Вярвам, че сме успели да зарадваме тези четири, специални за нашите деца, жени ♥️

И ще завърша с пожелание към всички, които четат сега – нека и вашите деца имат късмет и да попаднат на истински човечен персонал както в яслата, така и в градината ♥️

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.