Забави за мъници .. или как изкарахме времето около Коледа у дома

Честита Нова Година! След голямата пауза се завръщам с малко предколедни истории 🙂

Тази година, както всяка всъщност, децата имаха околоколедна ваканция, в която градината работеше на по-бавни обороти и в намален състав. През този период, аз лично оставям децата в нас (да не посещават детска градина/ясла), особено ако има кой да изкара това време с тях. Вече съм работещ родител и по тази причина нямаше как цялото време да изкарам с тях, но за щастие свекърва ми (която е прекрасна и невероятна жена, за разлика от общоприетото мнение за свекървите) имаше възможност да си поделим двете времето с децата по празниците.

Убедена съм, че заедно с баба Ани, децата са изкарали прекрасно и пълноценно време. Те самите с радост я посрещат в нас или отиват на гости. На мен самата ми беше малко по-плашещо как ще уплътня деня на двама малки сладура, които вече не са бебета и имат нужда да изразходват огромната си енергия (която грам не разбирам откъде събират :D).

За късмет се запознахме с Радост от детски център Радости малко преди Коледните празници. Тя е направила една книжка, която може да е първи помощник на всеки родител с малко дете. В книжката има множество идеи за игри за бебета. Да, за бебета, но именно това, че са безопасни за бебета, ги прави безопaсни и за по-големи деца, които продължават да изследват света наоколо опитвайки всичко ново, до което са успяли да се доберат 😀

В книжката има прекрасни идеи, но аз ще ви споделя тази, която успя да прикове еднакво силно и за дълго време вниманието и на Коко, който е почти двегодишен, и на кака му – на почти четири години. Това беше домашният пластелин! Рецептата на Радост за направата на такъв безвреден пластелин е следната:

Съствки: 1 ч.ч. брашно; ½ сол; ½ ч.ч. вода; 1 цвят хранителна боя; 1 с.л. оцет; 1 с.л. олио; 1 пак. лимонтозу.

Начин на приготвяне: Брашното, солта и лимонтозуто се смесват като сухи съставки. Във водата се разтваря боята, заедно с малко оцет. Всичко се разбърква в малък съд, подходящ за котлон. Търси се консистенция подобна на боза и към тази каша се добавя олиото. Слага се на много слаб котлон. Кашичката много бързо започва да се стяга, затова е хубаво да се бърка непрекъснато. Ако температурата е много висока, може да загори. Ще започне да се образува топка, която трябва да поеме цялата смес и да се отлепи от стените на съда. Получава се т. нар. “варено тесто”.

Аз, разбира се, нямах всички налични съставки, което наложи леко да попроменя рецептата. Вместо боя сложих червен пипер .. Ама много червен пипер – 1/3-та чаена чаша. И сол нямах толкова много, та сложих по-малко (може би 2-3 супени лъжици). Падна голямо бъркане на котлона, но се получи страхотен. Заякналите мускули на ръцете са допълнителен плюс, който Радост е пропуснала да спомене в своята книжка 😀

Както, предполагам, се досещате малкият ми сладур задължително “трябваше” да опита пластелина. Тъй като е напълно безвреден, това изобщо не ме притесни. А поради множеството червен пипер, сол и оцет – не повтори повече опита 😀 Та, Радост го е измислила перфектно!

Гледайки ги колко радостно и спокойно си играят с пластелина, реших, че Коко вече е достатъчно пораснал, за да го включим в коледното меденко-правене. Рецептата е същата, като миналогодишната (тъй като все още малкия не хапва мед, пак го заменихме с кленов сироп), но този път изрязвахме форми и имахме още две малки прекрасни ръчички на помощ. Станаха наистина вкусни, вероятно заради невидимите състваки – любов и радост, вложени от двамата малки сладура, които влагат сърце и душа във всичко, с което се захващат ❤️

Разбира се, имаше рисуване, оцветяване, разходки (когато времето позволяваше) и други забави. Но домашният пластелин и правенето на меденки (две доста сходни забавления) бяха хита тази Коледа.

А вие как уплътнявате времето на мъниците си, когато се налага да са си в къщи?