Моите помощници в начинанието да бъда ЩАСТЛИВА майка

Да бъдеш майка, и родител изобщо, е трудно. И в днешно време с достъпа до толкова много информация, в главата ми често крещи въпросът – Достатъчно добра майка ли съм?!

Има толкова много книги и информация за отглеждането на деца и съветите са толкова много и различни:

Бъди строга!

Бъди по-отстъпваща!

Не гушкайте децата, защото после ще е трудно да ги отделите от себе си!

Не се карайте, защото малкото дете не трябва да си ляга разплакано.

Не правете това .. не правете онова!

И как да бъда щастлива майка в целия този хаос и лутане измежду съвети на книги и други майки?! Ами ето моето решение – действам така, както го усещам в съответния момент. Доверявам се на инстинктите и сърцето си. Майчинството и без друго не е лесно, няма нужда да го усложнявам повече, нали? Затова и съм взела решение за себе си, да спра да се съобразявам с другите – какво мислят, какво казват или какво съветват. Искам да бъда щастлива майка, защото това е основното, на което искам да науча децата си – да бъдат щастливи!

Ако и ти се бориш с хорското мнение и въпроса как да бъдеш щастлива майка – ето няколко неща, които ми помагат да бъда щастлива майка.

Целувам и прегръщам децата си всеки път, когато имам възможност

Прегръдките и целувките имат научно доказана полза. Те ни правят по-щастливи, спокойни и удовлетворени. С всяка прегръдка, тялото отделя окситоцин, допамин и серотонин, а това са хормоните на щастието, които ни карат да се чувстваме добре в кожата си.

Отделям време за себе си

Това е препоръка, която една детска психоложка ни даде преди много време, в един случаен разговор. Всеки от двамата родители трябва да има време за себе си, дори това да е само 20 мин в деня. Разбира се, за да може това да е възможно – огрмна роля играе и съпругът ми, който поема децата и играта с тях, за да имам аз време за себе си. А през тези 20 или 60 мин, които имам за себе си – дори няма значение какво ще правя, но го правя за себе си и това е основното. Понякога чета книга, друг път гледам нещо неангажиращо или слушам музика. А понякога просто лежа със затворени очи и мисля за някакви мои си неща. Което и да правя – винаги е приятна почивка за мозъка. Почивка, от която всеки родител има нужда.

Търся положителното, а не отрицателното в ежедневието си

Това не е толкова лесно понякога и наистина имам моменти, в които никак не ми се отдава. Но се старая. Защото, когато човек настрои мозъка си така, че да обръща повече внимание на положителните неща, някак почва и повече такива да забелязва. И не мисля, че изведнъж като с вълшебна пръчка почват да се случват чудеса, а по-скоро започвам да виждам неща, които са си били там, но някак съм пренебрегвала, съсредоточавайки се в негативното. А обръщането на внимание повече върху хубавото и позитивното е нещо, което ми се иска да науча и децата. И как най-лесно да стане това – с примера, който им давам.

Имаме режим, който следваме с децата

Децата имат дневен режим, който следват. Това ми дава възможност да планирам дните и определено ме улеснява в голяма степен. Дневният им режим, разбира се, не е на всяка цена, но помага и обикновено отклоненията от него са в рамките на 30 мин до час. Децата са уморени и организъмчетата им са свикнали да стават по долу-горе едно и също време. Същото важи и за лягането. Огладняват почти по едно и също време всеки ден (което е и времето, в което са храненията им в градината) и това помага да планирам излизанията ни така, че да няма озверели от глад или за сън малки човечета 😀 Мисля, че пораствайки, за децата е наистина важно да имат изградени определени навици. С всяка следваща година и наближаването на започването на училище ще бъдат още по-натоварени с отговорности и ангажименти и ми се иска да вярвам, че ще се справят по-лесно с тях, ако са научени правилно да си разпределят времето.

Ставам 15 мин преди децата сутрин

Това е нещо, което практикувам от скоро, но вече виждам резултата. Ставането 15 мин по-рано ми дава възможност да се събудя на спокойствие и да съм в кондиция и с настоение в момента, в който децата са отлепили главичките си от възглавниците и са се разнесли виковете “Мамо, мамо” из апартамента. Колкото и късно да съм легнала, ставането по-рано ми спестява нервите от бързане и липсва усещането, че все закъсняваме. А децата стават и закуската е сервирана и ги очаква, което е приятно и за тях, мисля.

Със ставането, започнах да си изцеждам половин лимон и да го разтварям в половин чаена чаша с топла вода. Добавям и една лъжица мед, защото така ми е по-лесно да го пия на гладно (като подчетавам, че водата не е гореща, а леко топла, защото медът е канцерогенен ако е подложен на термална обработка или разтворен във вряла вода/чай). Тази “напитка” започнах да правя по настояване на баща ми, който я консумира от години. Лимоновият послевкус, който остава в устата, определено действа събуждащо и, вероятно, напитката би била още по-ободряваща без добавения мед, но за мен все още е трудно да пия директно лимонена вода.

Упражнения/домашна тренировка сутрин

Засега това е все още само план, който трудно ще реализирам ако ставам само 15 мин преди децата. Руми има една програма “И днес тренирах”, която е с продължителност 7 или 13 мин и ми се иска като начало да започна с нея, защото няма да изисква много по-ранно ставане сутрин.

Тренировките винаги са ми давали тонус и са ме зареждали с енергия за предстоящия ден (когато съм имала възможност да тренирам). А правени преди закуска, подпомагат храната, която приемаме със закуската – да се усвоява от мускулите, а не да се трупа като мазнинки тук и там (това го знам от Руми, не е мое прозрение).

Та, това са моите основни помощници в начинанието да бъда щастлива майка. А какви са твоите?