Взрив от цветове изригна от сърцето на момичето

Аз просто съм влюбена в книгите на издателство Робертино! Детските им книги (понеже все още не съм се докоснала до тези за възрастни), всичките са пълни със смисъл и душевност! Преди време Ви разказвах за “Драконче на име Яйчице” на същото издателство.

Днес искам да ви споделя радостта си и ползите, които откривам в “Необикновената книга за емоциите”. Книгата беше подарък за рождения ден на Алекс, но някак все не успявахме да стигнем до нея. Ето, че вече й дойде редът и аз като родител, съм изключително впечатлена от текста, от илюстрациите – всичко!

Книгата е предназначена за деца над 4 годишна възраст (макар че аз я чета и на каката и на малкия), но определено не може да се очаква, че с едно четене детето изведнъж ще осъзнае и започне да контролира емоциите си. Със сигурност, смятам, че е важно родителя да участва в целия процес по развитието на емоционалната интелигенстност на малките човечета. Смея да твърдя, обаче, че “Необикновената книга за емоциите” може много да помогне в това родителско начинание.

Написана е достъпно, като показва различни случки от ежедневието на едно дете, изпълнени с различни емоции и по този начин помага на малкиче човечета да опознае и в последствие разпознае по-лесно емоциите си. Така, съпоставайки ситуациите и емоциите, през които преминава главната героиня, със своето ежедневие, детето получава повече информация и има възможност постепенно да изгради начин на реакция при срещата със съответната емоция. Поне така виждам нещата в моята глава, четейки книгата.

Разбира се, не оставям прочетеното а виси във въздуха, а разговаряме с Александра. Използвам различни ситуации от книгата като я подсещам за подобни, през които е преминала тя и мислим заедно план за справяне с емоциите, които ни обземат. Давам примери и от моето ежедневие и моя сблъсък с емоциите. Разсъждаваме, питам за съвет (ако не съм се справила с някоя емоция от примера, който давам) – тя как смята, че е трябвало да реагирам; или ако тя е имала сблъсък – как е хубаво да се реагира, коя е емоцията от този пример и така.

Ще споделя, че ние четем максимум за една емоция на няколко дни и в следващите няколко говорим за нея. Струва ми се, че ако изчетем за няколко има опасност да стане объркване в главичката й и да не стигнем до същината на нещата.

Виждам промяната в порастващата ми малка принцеса и наистина препоръчвм книгата с две ръце на всеки родител, на който му предстои да представи основните емоции на децата си.

Подчертавам, че разговорите, книгите и проследяването на напредъка на детето по важни теми е процес, а не еднократно явление. Трябва си постоянство, разговори и, разбира се, има дни в които не ни е до това (на Алекс или на мен), но не се отказвам.

В този смисъл, препоръчвам книгата като родител, но ще споделя, че и дъщеря ми я харесва и иска да я четем с удоволствие. Мисля, че “Необикновената книга на емоциите” е едно добро начало при възпитаването на деца, които да умеят да разпознават емоциите си и да се справят с тях по най-дорият начин.