Хората не са нещастни, Мукс. Те просто не знаят как да бъдат щастливи по друг начин. Отвикнали са…

Това е може би първата детска книжка, която купих изцяло и само за себе си. Направи ми впечатление на Алея на книгата с корицата и думата “мотове”. Успях съвсем набързо да я прелистя и единственото, което отбелязах беше, че картинките вътре са доста по-оскъдни, в сравнение с останалите книжки на децата. Обаче .. “Мотове”!!! Дори само името е нещо, което сръчка детето в мен и ме накара да полюбопитствам за какво става въпрос.

Нямах идея за какво ни разказва Радостина Николова в поредицата, но купих “Приключенията на мотовете” без да се замисля дори за секунда. Може би от някакъв егоизъм на любопитното дете, което живее все още у мен … После, когато се прибрах удома, осъзнах, че може би Александра е все още малка за нея, поради малкото илюстрации и необходимостта повече да работи въображението. Не съжалих обаче. Детето в мен искрено се зарадва.

Прочетох я на един дъх, за една вечер и общо взето не легнах, преди да разбера какво все пак се случва накрая. И, да – книгата е детска, както и да я гледаме, но докосна и родителя в мен.

Цялата история ни подтиква да поспрем и в забързаното си ежедневие да помислим малко повече за щастието, за децата, за вниманието, от което те имат нужда, а в днешния свят на технологии, може би получават по-малко …

Накара ме да се замисля … Работата и ежедневието ми са свързани с технологиите и интернет. Вероятно има моменти, в които децата ми страдат от това. Определено едно такова напомняне си е необходимо. И дори човек да я купи направо за децата си (а не като в моя случай – за себе си), пак четейки им я ще се подсеща за важните неща. Понякога сякаш не осъзнаваме колко много време отделяме на телефоните и компютрите си и как правим това за сметка на времето със семейството и децата си…

И въпреки, че ми се струваше, че може би Александра е все още малка за нея – една вечер преди лягане й я дадох. Казах й, че няма картинки и ще трябва да си представя повече, отколкото да вижда готовия образ. Но въпреки тези особености – тя я взе на секундата, в която я видя. Прелисти я набързо. После я прелисти пак … и пак. С всяко следващо прелистване се спираше за повече време на илюстрациите…

Не поиска да я прочетем веднага. Може би в малката й главичка някъде осъзна, че си трябва специално време и внимание за тези топчести същества.

Започнахме да я четем още на следващия ден (и може би тук е момента да отбележа, че книгата не е с особено кратка история за детска книжка, но е написана и разделена на кратки глави, което я прави лесна за четене на по-малки деца, без това да ги отегчи или умори). Едва я убедих да спрем на 3-та глава и да продължим от там по-късно …

В “Приключенията на мотовете” има по нещо за всеки – и за родителя и за детето му, а дори и за детето, което родителят евентуално все още пази и поддържа у себе си. Просто няма как да не я обикне човек. Писана е със сурце и душа и аз нямам търпение да я прочета цялата на Алекс и да открием света на следващата. Този път – двете ЗАЕДНО!