мама чете

Домът ти е там, където ти казват довиждане, когато си тръгваш. А това значи, че ще ти кажат и здравей, когато се върнеш.

Много ми е трудно да пиша за Дом на Камелия Кучер. И не защото е лоша книга, а напротив – защото е най-добрата книга за възрастни, до която имах възможността да се докосна през тази така странна и особена година.

Имах късмета да се запозная лично с Камелия Кучер и да се влюбя в книгата, чрез думите и емоцията на писателката, още преди да успея да се докосна до романа. И въпреки че с литературния клуб Книжна мама (благодарение на който се запознах и с Камелия) взехме решение през ноември да четем Сън (третата й книга), още в момента, в който Камелия сподели какво стои зад Дом като усещане и размисли, сърцето ми взе решение вместо мен …

Дали и как домът, от който идваме влияе на дома, който създаваме в бъдеще е тема, която силно ме вълнува. Камелия сподели, че тя самата често мисли по тези въпроси и от там – в книгата са нейните размишления под формата на роман, пресъздаващ развитието на главните герои… А те идват от доста различни (като усещане и топлота) семейства – особеност, която дава възможност на читателя да направи съпоставка.

Но за мен, Дом не е само лутане в търсенето на отговора какво всъщност е Домът. Романът е път към себе си, към личното себеопознаване, себеосъзнаване и разбиране. Четейки я, Франсоа, Джейкъп, Фатима и Саид неусетно станаха част от мен самата. Въпросите, страховете, терзанията и радостите им породиха други в моето съзнание … заедно със неотлъчно съпътстващия въпрос, разбира се, – какъв искам да бъде споменът, определението за ДОМ за децата ми.

Книгата накара умът и сърцето ми да се лутат в много размисли по важни за мен теми като силата на приятелството, любовта, важността на отношенията не просто между хората, но особено тези в семейството и не на последно място – силата на прошката.

Аз имам късмета да израстна в едно приказно, топло и уютно семейство, подобно на това на Джейкъб. Имам щастието да имам две изключителни приятелства, които пораснаха по същия начин, по който и приятелстовото на Франсоа и Джейкъп … Иска ми се да вярвам, че ще успеем със съпруга ми да създадем същото такова семейство за нашите деца – дом, който да бъде тяхната крепост и който ще им дава усещането сигурност и спокойствие винаги, когато имат нужда от това.

Дом на Камелия Кучер е път, който всеки от нас трябва да извърви, за да намери себе си и да усмисли живота си … Поне аз така чувствам този изключително дълбок и емоционален роман.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.