Ако искаш да направиш нещо – направи го! Ще видиш колко далеч ще стигнеш!
Като всеки родител (предполагам), вярвам, че моите деца са способни да променят света. Виждам Александра, която не слуша понякога, груба е и посяга да удари дори Коко … Прави на въпреки, а дори няма 5 години навършени (какво ли ни чака в тийнейджърските й години, хаха 😁) … Но кой ли не е такъв понякога. Аз, за себе си, не мога да кажа, че не съм. И аз съм груба в някакви моменти, сърдя се или когато съм недоспала и изнервена повишавам тон. Обаче въпреки всичко това, Алекс е безкрайно добродушна и обичаща. И преди съм ви разказвала как като малка искаше да прегръща всяко дърво, за да не му бъдело самотно (Прибирането ни от градината траеше повече от час, при все че ни е на 5 мин от входа 😁).
Виждам я и сега – бърза да каже на всички, че ги обича. Вижда госпожата или лелята от градината (които са я мъмрели до преди минутка, защото не е слушала какво й казват) и бърза да ги прегърне и да им каже, че ги обича (дори настоява да ги покани на рождения си ден или просто да ни дойдат на гости 😁).
Просто толкова доброта и любов има в това дете! Сигурна съм, че ще направи чудеса, като порасне (Дано само успеем да съумеем да я запази чиста и все така вярваща в хората, в доброто …).
Константин не й отстъпва! Посреща ме с “Мамо, обичам те” вечер. Като мъж, е малко по-обран, но пак е с огромно сърце. Просто … искрено вярвам, че ще променят света за по-добро тези двамата. А и не само те… Изобщо днешното поколение е много по-мислещо и чувстващо. Много по-сърцато някак си.
Основното пред нас – родителите и учителите на тези деца, обаче, е да не смачкаме цялата тази сърцатост някъде по пътя им. Дори напротив – да успеем да им вдъхнем вяра, че стига да искат – могат да направят чудеса!
Вече съм споделяла, колко много се старая да подхранвам вярата на децата в собствените им възможности. Да не се страхуват от неуспеха, защото той е само учител, който ще ги направи победители. Факт е, че са още малки и все още не познават страха толкова добре, колкото ние възрастните. По-смели са сякаш. Обаче, всеки малък неуспех ги подтиска (не знам защо става така … и ми е особено мъчно да ги видя да се отказват, особено когато знам, че могат да се справят). Трудно е и да намеря правилните думи, за да могат децата да ме разберат. Понеже, имайки своя опит, вече съм забравила какво е да го нямаш и да вървиш по пътя, по който ще го натрупаш. Има неща, които дори не се сещам как да им обясня, защото аз просто ги знам и това е. Но те не ги знаят …
И тук на помощ, разбира се, идват книгите. Както знаете, вече има доста книги на пазара, които говорят за смелостта на хора, позволили си да преследват мечтите си и благодарение на тази си смелост – променили света. Досега, обаче, всичките, на които съм попадала, са били за по-големи деца. Може би, защото по-големите са по-осъзнати и някак по-лесно разбират нещата. А и (както вече споменах) е доста трудно да намериш точните думи за най-малките, което вероятно също е причина да липсват такива книги, насочени към тях.
Можете да си представите (предполагам) радостта ми, когато се докоснах до книжките Малки хора – големи мечти на издателствто Timelines. Поредицата е наистина уникална, защото е насочена към най-малките (между 3 и 5 години) и намира най-краткия и точен път до съзнанието им!
Няма да крия, че като прочетохме първата книжка (ние първо прочетохме за Амелиа Еърхарт; просто нея хванаха първа), си казах “Ама тук има супер малко информация. Децата дали изобщо схванаха нещо”. Обаче, след като на следващата сутрин се събудиха с въпроси за Амелия и дори Константин (другата седмица ще навърши 3 години) ми разказваше как ще лети в небето, бях шашната!
Поредицата е неразбрираема за възрастен, защото ние вече сме обременени с много информация и искаме повече и повече. Обаче децата … те нямат тази информация. И ако им се изсипе всичко наведнъж – вероятно нищо няма да остане в съзнанието (да не говорим, че е почти невъзможно да задържиш вниманието на едно 3-годишно за повече време, четейки му). Така поднесена – с изключителни (опростени и ненатоварващи детския мозък прекалено) илюстрации и малко текст – у децата остава основното послание и именно това прави поредицата изключителна!
И тук с огромна тъга трябва да споделя, че от Timelines спират издаването на тези прекрасни книжки. Поредицата е от повече от 50 книжки и я има на няколко езика. Пожънала е огромен успех по света с продадени близо 4 милиона копия и продължават да я издават и допълват с нови и нови истории (някои от които още по-близки до днешно време и дори на наши съвременници). За съжаление в България ние възрастните явно не сме склонни да й дадем шанс.
Със съжаление трябва да призная, че аз самата бях предубедена, като видях колко малко текст има вътре и съм безкрано щастлива, че не съм имала възможност да разгледам книгите, преди да се окажат част от библиотеката на децата. За мен беше важно за какво говорят и затова ги потърсих, но нямах възможност да ги прелистя предварително. И съм безкрайно щастлива от този факт, защото иначе нямаше да мога да видя колко различно децата ги приемат и какво огромно влияние имат тези книжки у моите двама малчугани.
Сега, мога смело да споделя, че Константин и Александра са ги научили почти наизуст. Вече и двамата разказват по картинките и ме доплват, когато ги четем. И двамата се увличат в мечти и след всяка книжка отделяме време заедно да си помечтаем какви ще станат като пораснат (всеки път е нещо различно, но винаги – свързано с конкретната книжка). Не ги четем всичките наведнъж, понеже се объркват (поне моите наблюдения за моите деца са такива). Но поне веднъж в седмицата отделяме време специално на тази поредица (и това е нещо, което идва от малките, а не от мен) 😊
Поредицата е спряна от печат, но все още се намират отделни бройки в ozone.bg , на сайта на издателство Мармот и в някои по-малки книжарнички. Ако не сте имали късмета да се докоснете до някоя книжка от предицата (и децата ви са на възраст между 3 и 5 години), горещо ви препоръчвам да потърсите. Вземете една, за да видите колко различно ще я приемат децата и когато се убедите в успеха на книжката – сами ще потърсите другите 😊
Уолт Дисни беше казал “Ако можеш да мечтаеш за нещо, значи можеш да го постигнеш!” . Ей това мото съм намислила да залепя на врата на детската стая (когато вече могат да четат децата), за да не го забравят. Защото вярвам, че тяхното поколение ще направи чудеса ❤️