Заек и мечка
детски книги

Можеш да опиташ да мислиш за света по различен начин – предложи Мечката – Може би просто трябва да … го приемеш.

За нагласата … към емоциите, към случващото ни се, към света и живота изобщо. За това да приемеш всичко и всички такива, каквито са и да намериш начин в себе си да обичаш заобикалящия те свят такъв, какъвто е. За това си мисля днес… И не само, но днес малко по-осезаемо.

Защо ли? Снощи Алекс се прибра от градина тъжна, че нейната приятелка не е искала да играе с нея на лекари, а е предпочела конструктора.

Мъничка е още … такива неща я натъжават, кото е нормално за нейната възраст. Обаче си мечтая с времето да не се натъжава от тях, а да намери силите в себе си да променя нещата, които може и да приема тези, които не може да промени.

Та … прибра се тъжна от градина и поиска да четем книжка (мисля, че книгите и световете, скирити в тях, са нещото, в което поне засега успява да намери спасение и утеха от всичко, което все още малката и главичка не разбира и от което се натъжава). Избрах Заек и Мечка: Вредител в нашата обител, защото ми се стори най-подходяща за конкретния повод, който беше натъжил малкото ми момиче.

Книжката поставя темата за вътрешното щастие и това, че когато се научим да приемаме нещата (които не можем да променим) такива, каквита са, можем да намерим и положителното в тях и да ги заобичаме. Това е и причината да избера точно нея снощи. Но най-хубавото е, че след като я прочетохме, дори нямаше нужда аз да говоря. Александра сама каза “Знаеш ли, мамо, и с контруктора е интересно да се играе. Май утре ще оставя Али да избере игрите” 😊 И след такова изказване на почти 5-годишното ми момиче, се почувствах истински горда и щастлива, не само като родител, но и като читател …

Да! Ще спра да мисля за него като Гаден Шум. Вместо това, ще мисля за него като за приятно напомняне, че приятелката ми, Мечката, е наблизо.

Заек и Мечка: вредител в нашата обител

Със сигурност, за да стигне до думите, които ми каза, на Алекс са оказали вниляние не само книгите от поредицата, но и разговорите, които водим след като прочетем всяка книжка (не само от тази поредица, а по принцип). Старая се да я разпитвам за историята, за героите, за решенията, които взимат и какво мисли тя – защо ги взимат, дали е съгласна с тях и защо е или не е съгласна … Старая се всяка книга да не е просто история, а тема за разговор, защото искам да възпитам не само чувстващи, но и мислещи хора от тези двама сладури, които имам късмета да възпитавам у дома 😊

Но конкретната книжка определено беше точно в целта за така създалата се тъжна ситуация, в която се беше озовала Алекс и послужи не като нравоучение, а по-скоро като напомняне за всичко, което си бяхме говорили с нея при предходните четения.

Заек и Мечка, обаче, никога не минават с прочит само на една история, хихи 😄 Задължително после прочитаме и останалите три, защото заспиването е невъзможно само с едната 😄

Самата поредица е от онези детски истории, които носят особена харизма и магия в себе си. Книжките са за дечица на 4-5 + годинки, защото историите са малко по-дълги и основното послание е така вплетено, че да се разбере по-лесно от мозъче, което се е сблъскало вече с някакви неща и са му направили впечатление, (както случая на Алекс с приятелчето от детската градина). Аз ги чета и на Коко, защото така или иначе чета на двамата заедно, но виждам, че той все още не вижда посланията, а приема историята просто като една забавна история с животни (които той мног ообича и обожава да му се чете за тях). Книжките са изработени с перфекционизма на издателство Timelines – твърди красиви корици, дебела хартия (която дори Константин не успява да намачка, докато ги разглежда) и прекрасни илюстрации.

Поредицата по прекрасен начин въвежда приятелстовото като едно от важните неща в живота и освновен мотив на всичките книжки. Във всяка отделна книжка, обаче, наред с приятелството има и друго послание, което е различно за всяка от историите.

Както по-горе споменах, във Вредител в нашата обител усещането, което остава след прочит е за това, че има неща, които не можеш (а и някои дори не трябва) да промениш. И в такава ситуация, най-хубавото, което можеш да направиш, е да приемеш нещата такива, каквито са и да намериш положителната им страна.

Наред с посланията (които започват да работят първоначално на някакво подсъзнателно, а в последствие и на доста осъзнато ниво в главичните на малчугана, който слуша) всяка от историите споделя и интересни факти за живота и особеностите на различните животни. Например в Летяща закуска в атака се впусна се споменава за това, че земните кукумявки мажат домовете си с боровинкова тор, която от своя страна привлича торни бръмбари (с които се хранят въпросните кукумявки) и така си осигуряват храна. Информация, с която дори аз не бях запозната, но в последтвие се поразтърсих (защото не може да не мога да отговоря на множеството въпроси, които се зараждат в малките главички след научаването на някой интересн факт) и сега знам доста повече за някои видове сови и кукумявки 😄 И тук е редно да отбележа, че научната информация е представена по доста забавен и разговорен (за децата) начин – така, че да научат нещо ново, но в същото време и да се посмеят от сърце (което направих и аз, докато четохме заедно с Алекс и Коко 😄).

Изобщо тези книжки са такова богатство, че дори и децата да не ги бяха харесали (а те, за щастие са влюбени в поредицата толкова, колко и аз), пак бих си ги купувала … за мен си. Действат приземяващо и отрезвяващо, когато си забравил за момент например, че …

НИКОЙ не е идеален, НИКОГА. Всички правим грешки. Нужно е да грешим. Така се учим.

заек и мечка: летяща закуска в атака се впусна

Изключително съм щастлива и благодарна на издателство Timelines, че я правят поредицата достъпна както за децата на България, така и за техните родители (и мен самата) ❤️

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.