пътувания

Подновяваме съботните приключения

Със затоплянето на времето, решихме да подновим семейната ни традиция а пътуваме някъде (сравнително) на близо до/около София, за да откриваме и покоряваме нови места заедно с децата.

Вече съм ви споменавала, че се опитваме да създадем у децата стимул и любопитство за наближаващата събота. Защото събота е специален ден в нашето семейство. Ден, в който се хващаме сутрин (с подготвена раница с храна, заски и солени неща, напитки и плодове), качваме се в колата и отиваме някъде, за да изкараме целият ден заедно в нашето малко бягство от столицата 😊

Тази ни традиция се оказва и особено полезна в условията на локдаун, защото (както вече съм споделяла информацията от Ради – детски психолог) когато децата не ходят на градина и нямат рутината на ежедневието, губят представа за времето и започват да губят смисъла на всичко, което им се случва. Затова и Радост препоръчва да поставяме в календара специални дати и да отброяваме някак дните до съответните събития (които могат да са рожден ден, имен ден, среща с някого или друго вълнуващо за децата събитие, каквото се оказаха и нашите семейни съботи).

И така, тази седмица подновихме разходките, като решихме за начало на “новата година” да изберем нещо по-близко. Спряхме се на екопътеката “Пътека на здравето” в Банкя, която ми беше препоръчана от прекрасната ми кума. Тя сподели с мен, че е лек преходи ивече са го винавали с тяхното дете, та тази пътека ни се видя постижима с двама мъници (на 3 и на почти 5 години) 😁

Бързам да ви споделя, че Пътеката на здравето далеч не е някакво незнайно откритие, и всъщност е се оказа доста посещавано място. За щастие, ние успяхме да станем достатъчно рано, че да се озовен на входа още преди 10 часа (когато и имаше места за паркиране и почти нямаше хора).

Самата пътека е много лека и сравнително полегато се изкачва нагоре. Има означения на всеки 10 метра, както и мейки за сядане и (!) кошчета за боклук (както и означения да се използват кошчетата, а не природата наоколо за изхвъляне на отпадъци!). Успоредно се движат два пътя, но след известно време се събират на една голяма поляна. По табелите има означения за три основни маршрута – първият е около 2 км, вторият – около 6, а третият – около 7 км. Ние избрахме да поемем по втория, но тъй като в момента там снегът се топи и е доста кално, не успяхме да стигнем до края му. Качихме се до квартал Градоман (извървяхме пеша малко над 2 км в едната посока), където пътеката вече ставаше толкова кална, че затъвахме до кокалчетата във вода и кал и … решихме да се връщаме на обратно.

Лично аз не съжалявам, че не изминахме целият път, тъй като това ни беше първата следзимна разходка и имаше опасност децата да се изморят толкова, че да са с мускулна треска днес. А и това, че тръгнахме по-рано наобратно, даде възможност на децата да скачат в калта и да ги приберем в колата кални до уши, но … истински щастливи 😂

Въпреки калта, пътеката е прекрасна. Още с навлизането в гората се усеща различния (и със сигурност по-чист) въздух. Самата пътека се движи около малко поточе (което, предполагам през по-късна пролет е по-пълноводно) и децата се спираха на всяко бързейче, за да гледат водата, която се спуска и прави малки водопадчета.

Наред с високите дървета, с малко повече късмет, можете да се натъкнете на катерички различни пернати представители на фауната ни. Ние имахме това щастие и децата бяха изключително доволни, че са видяли не само катерички и всякакви малки птичета, но дори успяха не просто да чуят, но и да видят кълвач (който им е на днвен ред, след като усилено тази седмица чете поне веднъж на ден Заек и Мечка: Вредител в нашата обител).

Цялата разходка (отиване на горе до кв. Градоман и връщане надолу) ни отне със спокойно темпо, спиране да погледаме поточетата, птиците, катеричките и (дори) ледените шушулки около корените на някои дървета, около 4 часа и половина. Време, за което малко злоядите ми мъници изядоха една тава с домашна баница и искаха още 😁 Така се отразява разходката на чист въздух, хихи 😊

Мисля, че като за първи следзимен преход ни се получи приятно и всички успяхме да се заредим положително за предстоящата втора седмица на локдаун.

Едно е сигурно, обаче – ще се разходим отново по Пътеката на здравето. Със сигурност бих искала да я видя и в някой ден от по-късна пролет, когато ще можем да обходим целия маршрут и да се насладим на зеленината и на по-пълноводното поточе, което я съпровожда.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.