детски книги

А тя можеше да приюти само едно, най-важното: самия него

Миналата седмица при нас пристигна една много специална книжка от издателство Ракета. Още с анотацията се влюбих в изданието, основно заради посланието и темата, която повдига. Господин Вървми е книжка, която поставя темата за материалното и истинското щастие; повдига въпросът кое е по-важно и към кое е хубаво да се стремим в живота.

Това е и книжка, която прочетохме с Александра, без да имаме конкретен повод. Просто защото ми хареса анотацията и исках да видя дали ще се хареса и на Алекс (споменавам само Алекс, защото Константин, макар да слуша с кака си историята, е все още малък и не взе активно участие в последващите ни разговори).

Щастлива съм да споделя, че Господин Вървими за по малко от седмица успя да се настани доста удобно в огромното сърце на дъщеря ми (ако не беше, нямаше и да четете този текст :)).

След първия прочит Алекс беше малко объкана и мисля, че не разбра основното послание. Започнаха въпросите обаче, а това е нещо, което което аз като родител, оценявам книгите. Важно е да има въпроси, да има дискусия .. Поне за мен, книгите с дълбоки послание е важно да накарат детето да мисли и да породят въпроси и дискусия.

След кратък разговор какво всъщност му се е случило на господин Вървими, Алекс поиска да я прочета втори път, а след него и трети 😀 И след всяко следващо четене въпросите ставаха повече и повече, обаче започна сама да открива и отговорите:

“Мамо, ама той като е заобиколен с всякакви предмети, не е имал приятели. Как е живял без приятели? С кого си е играл? Играчките, без приятели, с които да си играеш, не са хубави!”

Александра (5г.)

Понякога искрено се удивявам колко много започва да разбира и как от сърцето й идват едни такива открития, които аз едва ли съм си мислила на нейната възраст. Мисля, че може би множеството невероятни книжки, до които имат досег днешните деца, са в основата …

А с Господин Вървими, издателство Ракета добавиха още една специална книжка, на която да се радваме повреме на нашето си женско време с Александра. И, мжеду другото, разговорите изобщо у дома се промениха. Например в неделя, когато Алекс беше изключително послушно и помагащо дете, с баща й решихме да я зарадваме с някаква малка награда. Попитах я какво иска да й взема, като ходя до магазина – малко шоколадче, някаква малка играчка или нещо друго. Тя, разбира се, поиска всичко, но я подсетих за Господин Вървими, при което тя ме застреля със следващото изречение – “Мамо, нека всичко отпадне. Не искам нито щоколад, нито играчки. Може ли да ми вземеш само букетче с лалета?”

И й взех най-красивия букет с лалеа, който успях да намеря … Защото лалетата не пълнят ръцете й, а пълнят душата й с красота, грижа (за самите цветя) и безкрайно много усмивки …

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.