Нямам никаква суперсила. Напълно обикновена съм!

Темата за суперсилите все по-често присъства у дома. Хубавото е, че все по-често Александра осъзнава, че да имаш суперсили не означава задължително да можеш да летиш или да имаш магическа пръчка, с която да правиш вълшебства. Понякога и търпението е суперсила (особено ако става въпрос за мен, хаха 😁)

Но онзи ден Александра дойде при мен с книжката “Ана Ана. Операция “Супергерои” с желанието да я четем отново. Този път не ми даде да я чета, а седна до мен, за да ми я “прочете” тя. И тук не си мислете, че Алекс наистина може да чете на едва 5 години. Не може. Все още учи да разпознава буквите, но не успява да ги прочете, когато са записани една до друга. Нейното “четене” е да седне до мен и разлиствайки книжката, да ми разкаже историята, гледайки картинките. А историите за русото момиченце Ана Ана са достатъчно кратки, за да успее да ги запомни всичките и да може лесно да ми ги разкаже после по картинките.

Тук отварям една скоба – поредицата за Ана Ана е една от малкото, която е еднакво любима както на Алекс, така и на Коко. Текста не е прекалено много и за Константин (3г.) е направо идеален като количество. Алекс пък харесва сама да разказва историите по картинките. Това е може би единствената поредица, с която мога да оставя децата сами да прекарват времето си заедно. Александра “чете” (или по-скоро разказва по картинките) на Коко, а той слуша и задава въпроси, сочейки по различните странички 😊

Освен това поредицата е тип комикс. А комиксите могат да бъдат изключителни помощници в процеса на учене при малките деца. Миксът от изкуство, диалог и начините на изразяване на различните герои ангажира малките умове и им действа изключително благоприятно и стимулиращо.

Именно поради всички тези причини, освен на Алекс, поредицата Ана Ана е любима и на мен.

Но темата беше за суперсилите.

Онзи ден, след като Алекс ми “прочете” Операция супергерой, отново отворихме темата. Този път, обаче, като попитах Александра каква е нейната суперсила, думите й бяха “Пазя Коко от кошмарите и чудовищата нощем! Като сънува нещо страшно и му казвам, че съм тук, при него и кошмарите също чуват и се плашат и бягат!”

Ако се чудите как й е дошло на ум подобно прозрение – преди няколко нощи Константин сънува нещо и започна да плаче на сън. Докато стана и да изтичам до тяхната стая, вече Алекс беше станала и го беше събудила. Когато влязох чух само “Кошмар е било, Коко. Аз съм тук. Няма страшно.” ❤️

Та, за суперсилите … Все по-близо е до правилното наименование на своите суперсили, тази моя Александра. Защото най0-голямата й сила е чистата и искрена доброта.

Да, като всеки брат и сестра – карат се. Да, дори се бият понякога. Обаче когато трябва – тя е там за него и го подкрепя и го успокоява, и иска да е щастлив. И това нейно прекрасно сърце е нейната най-голяма суперсила ❤️

А каква е Вашата?