детски книги,  занимания с деца

Мога да го направя! И със страхотна решителност Мими започна да чисти стаята си.

Сигурна съм, че не съм нито първия, нито последния родител, който се сблъсква с нежеланието на децата си, да си подреждат стаята (и изобщо местата, които са разхвърляли). И надали има изпитана рецепта за това как да научиш децата си да подреждат и да оправят след себе си.

Обаче, се оказа, че най-лесният начин, който работи при нас не са разправиите или мърморенето, а момента, в който една малка фея-играчка (най-любимата играчка на Александра) изведнъж изчезна и стана неоткриваема 😁

Най-хубавото е, че когато Алекс дойде при мен с думите “Мамо, къде ми е феята?”, дори нямаше нужда да отговарям. По някакво стечение на обстоятелствата предишната вечер четохме една от любимите книжки на Александра – “Разхвърляната Мими” на издателство Клевър бук, и книжката беше оставена (наред с хиляди други неща) най-отгоре върху бюрото в стаята им. Та, с въпроса къде й е феята, очите й фиксираха книжката. Дори не успях да си отворя устата, за да кажа за пореден път, че ако си подреждат и си оставят нещата на едно и също място, ще знаят къде да ги търсят. Александра ме изпревари като каза “Ох, май ще трябва и ние, като Мими, да си подредим”. Думите й бяха с малко отчаяние и като предала се пред откритието, но … Това е реалността. Когато си подреждаме и си оставяме нещата на едно и също място, после знаем да ги търсим именно там 😊

Признавам си, най-чистосърдечно, че в момента, в който Алекс каза, че ще трябва да подрежда, първата ми мисъл беше “Ей тия книжки на Клевър бук се изплатиха многократно днес”, хаха 😁 Не, че са някакви скъпи, даже напротив. Поредицата “Аз се уча да чета”, от която е и въпросната книжка за Разхвърляната Мими, е, може би, най-евтината поредица книжки, която съм купувала за децата. Просто, за пореден път осъзнах колко по-лесно е да им говорим, чрез приказките и примера (не само нашия, но и на героите, които децата харесват и опитват също да имитират).

Самата поредица купувах преди 2 или 3 години, когато Алекс беше далеч от това да се учи да чете. Взехме я заради илюстрациите (тя си ги беше харесала), и имената на книжките (които пък аз реших, че не е лошо да имаме у дома). По препоръка на Клевър бук поредицата е за деца от 5 до 7-годишна възраст, защото основната цел на тези книжки е да им помогнат да се научат да четат. Текста е малко и шрифта е по-голям от този на другит е книги и е така подбран, че да е лесно четим (дори Алекс, която е далеч от четене и учене да чете, се радва да открива познати букви докато четем от тези книжки). И въпреки препоръката, у дома тази поредица е сред любимите на Алекс още от както беше на 3 години, а виждам и как Константин (който сега направи 3) все по-често иска да му чета именно тези книжки. Посланието им е достатъчно ясно и (явно) успява да намери място някъде на подсъзнателно ниво така, че да излезе на съзнателно в точния момент (😁).

Та, след направеното откритие, Александра помоли Коко да подредят стаята, а той (душицата) като я видя толкова тъжна, веднага се хвана да оправя. Мисля, че това беше най-бързото и целеустремено подреждане на стаята. За щастие, намериха феята почти накрая. Не съм убедена, че ако я бяха намерили по-рано, нямаше да се откажат 😄

Вие как убеждавате децата си да си оправят нещата, които са разхвърляли?

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.