
В сърцата на децата има място за всички нас и обичта към един не отнема от любовта към другите.
И преди съм ви споделяла за книгите на издателство Робертино. Всички техни издания, до които сме се докоснали у дома крият някакъв дълбок смисъл и душевност. И “Играчките на Моника” не е изключение.
В книгата основния фокус е върху развиването на умението да разбираме другите и същевременно с това да се научим да не ги съдим (по външен вид, облекло или мнението на околните), а да съумеем да проявим съчувствие и разбиране към всеки. Всичко това е прекрасно показано чрез историите и живота на играчките в шкафа на Моника и е тоооолкова близко до Александра, че имам усещането, че още с първия прочит част от посланията намериха директния път към съзнанието й. За другите – трябваха повече прочити и разговори, но като цяло книгата е написана изключително достъпно за децата на нейната възраст (4г. +). И най-хубавото е, че ги кара да мислят повече и да не се поддават на първичния инстинкт …

Алекс не веднъж сама ми е споделяла за дечица, които са останали изолирани от другите в някой ъгъл в градината … Хубавото е, че се сеща за книгата и не ги оставя така, а отива да си играе с тях, за да не са сами.

Друг път се случва да ми разкаже, как й е мъчно, че Али си е играла с Марина, а не с нея. Пита ме дали Али още й е най-добрата приятелка и дали не обича Марина повече …
Тогава прибвагваме до този цитат от края на книгата:
В сърцата на децата има място за всички нас и обичта към един не отнема от любовта към другите.
играчките на моника, слави стоев
И тогава Александра обикновено се сеща, че да, тя също не си играе постоянно с Али, но това не променя обичта между тях 💕
Така е с децата, нали? Сърцата им са ОГРОМНИ и имат място за всички и всичко.

