детски книги,  занимания с деца

Не мога … А защо да не мога? Мога ли? МОГА!

Има книжки, които по толкова простичък и готин начин казват всичко, че оставаш впечатлен от шамаросалата те истина … “Няма дракон в тази приказка” на издателство Хермес е една от тези книжки.

Взехме книжката, без да имаме идея за каквосе разказва в нея. Александа я хареса, защото видя нарисувания дракон на корицата (а тя обожава дракони!). За нея драконите никога не са били лошият герой в приказката, а дори обратно – нейната Дракона (розовият дракон от снимката по-горе) е това, което й дава спокойствие нощем. Ляга да спи само, ако и плюшената играчка е в леглото, защото “тя гони кошмарите” и “пуска само хубавите сънища нощем” (по думите на Алекс). И покрай нейната Дракона, всички видове дракони, драконки и дракончета са на почит у дома. Всяка книжка с дракон трябва да я имаме, а когато в книжката драконът се окаже лошия герой, Александра обяснява с часове как не е вярно и че той е имал причина да се държи лошо 😄

Та, така случайно попаднахме на “Няма дракон в тази книжка”, но още след първото четене именно тази история зае едно от най-почитните места в сърчицето както на Алекс, така и на Коко (понеже и той покрай кака си обича драконите и си има свой си дракон, с който спи и който го пази от лошите сънища 😄).

След първоначалния прочит, основното, което и двамата повтаряха с дни наред беше нещо като ‘Ето, виждаш ли? Драконите са добри! Има пrаво да се сърди този от книжката. Не може винаги те да са лошите” 😄 В последствие (и с времето) разговорите обаче се изместиха и в малко по-различна посока. Започнахме да си говорим за това как драконът иска да е герой и въпреки, че в един момент (когато му се отдава възможност) го хваща страх, осъзнава своята сила и това, че – да, може да се справи със задачата и да постигне мечтата да бъде герой поне в една приказка. А след последния прочит Александра сама отвори темата за смелостта и това да се изправиш пред нещата, от които те е страх и да се справиш с тях. Разказа ми как е била убедена в градината, че няма да може да се качи по стръмната част на пързалката, но се е престрашила и след 2 неуспешни опита (след които не се е отказала!) все пак е успяла да се изкачи чак до горе (което не е супер високо, разбира се, все пак е площадка в детска градина, но за Александра е било като покоряването на един от малките върхове по пътя към по-големите). Сега я виждам и на площадката, на която излизаме вечер, колко по-смело се качва… Беше я страх да се люлее на люлка, защото беше паднала от една, но и с този си страх и притеснение се пребори. И го прави самичка … или почти, защото сякаш нейната Дракона й действа като стимул (подсеща се за нея и говори за това как тя се изправя пред кошмарите и я пази, или пък споменава драконът от “Нама дракон в тази приказка”, хихи 😄)

Самата книжка “Няма дракон в тази приказка” е повече картинна, отколкото пълна с текст, което я прави още по-ценна за мен като родител. Историята е кратка и изключително забавна и това я нарежда сред любимите книжки и на двете ми деца. Константин успява да задържи вниманието си до края на историята, а Александра понякога хваща книжката и започва да разказва на брат си (или на мен 😄) по картинките (като не винаги историята е напълно една и съща, а това развива и въображението й още повече 😄)

А вие харесвате ли дракони? Кой е любимият дракон на децата ви?

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.