детски книги

“Като забравен огън, детството може да пламне в нас във всеки един момент.” – Гастон Бачелард

“А колко по-лесно е това да се случи, когато се потопиш в любимите си приказки от детството?”. Това беше първата ми мисъл, щом видях, че издателсво Миранда преиздават книги от детството на моите родители. Книги, с които съм израстнала и аз и които (преживели вече повече от 60 години четене, разлистване и и заспиване с тях) някак си сме съумяли да запазим – някои по-цели от други.

Не мога да опиша вълнението си, когато попаднах на корицата на “Френски приказки” – такава, каквато я помня и пазя от майка си. Първото нещо, което прозвуча в ума ми бяха думите на мама, когато Александра се роди и започнахме да й четем приказки – “Лори, нося ти някои книги от твоето и любимата книга на моето детство. Надявам се и Александра да ги хареса толкова, колкото сме ги харесвали ние с теб.”

Мама я няма от малко повече от година, но книгата я пазя и ми е толкова скъпа, че (признавам си честно) ме беше страх да я покажа на децата, за да не се окаже след време, че е надраскана, скъсана или с липсващи страници. Сигурно звучи дребнаво или глупаво. Децата отдавна вече не късат листи … почти не се е случвало скоро да надраскат нещо, което не е за драскане … Обаче тази конкретна книга носи духа на майка ми. Носи дори нейния аромат… И се разпада. Сигурна съм, че мама я е пазила, и че вероятно ние със сестра ми сме причината някои страници да са отделно от основното тяло. И въпреки това е цялата – нищо не липсва.

След като мама почина много пъти съм я хващала и съм се чудела дали да не им я дам … да почетем мъничко от нея, да поговорим за баба им. Да ги потопя в магията на приказните илюстрации на Сантен и невероятния изказ на превода … Не се престраших, докато не получих от издателство Миранда тяхното ново издание – с твърди корици (които да помогнат да запазим книгата и за децата на моите деца), със същият прекрасен изказ на превода и невероятните илюстрации такива, каквито ги пазя още в книгата на мама.

Вече почти месец, откакто получихме парченце от моето детство и му се наслаждаваме заедно с децата. Чудех се, при всички книги, които имаме у дома и различността на илюстрациите им, дали Алекс и Коко ще успеят да оценят красотата на френските приказки от преди толкова много години. Дали пък няма да им се сторят не достатъчно цветни или не достатъчно стилизирани…

Щастлива съм, че не беше така! Дори напротив – Александра е искрено впечатлена не само от илюстрациите, но и от начина, по който са поднесени приказките (някои от които тя вече познава под една или друга форма).

А най-хубавото и скъпо за мен са (разбира се) разговорите, които водим, докато четем прекрасните френски приказки. Тези разговори са различни от повечето … Тези са за баба Иви. За любимата й приказка от книжката, която (дали защото знае, че на баба е била любима или защото наистина и на нея най-много й харесва) стана любима и на Алекс – Синята птица. Разглеждаме снимки, спомняме си и си повтаряме, че баба е жива в сърцата ни и винаги ще е там.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.