Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка

Александра отдавна не се сеща за приказките, които имаме у дома, когато реши, че иска да четем нещо. Все повече интересът й будят книги като Феята от захарницата, Заек и Мечка или историите за мотовете. Приказките, в класическия им вариант, каквито ги помня от моето детство сякаш остава на по-заеден план. Може би пораства, не знам (макар аз да съм доста пораснала и все още да се радвам на творбите на Ханс Кристян Андерсен или на братя Грим) …

Има две книги с приказки, обаче, които винаги успяват да си проправят път измежду новите книги и истории, които четем. За едната ви споделих в предишния си пост и вече почти месец е сред предпочитаните книги у дома – Френски приказки, преиздадена от издателство Миранда. Другата е – Дивите лебеди и други приказки, отново на същото издателство и от същата поредица, която сме чели у дома с майка ми и сестра ми, когато сме били малки.

Новото издание на Миранда се озова в нас по повод книгите, които избрахме да четем за месец февруари в литературен клуб Книжна мама (всеки месец избираме една детска и една книга за върастни и на следващата среща споделяме нашите и впечатленията на децата ни от книгите). Някъде в Търново в старата ни библиотека се крие оригиналното първо издание на книгата, издадена още, когато родителите ми са били деца. Все още не съм я открила, обаче, и затова не се поколебах да купя новото издание на издателство Миранда.

Разбира се, разгледах я подробно и прочетох текста със страха да не би да има някакви сериозни промени, или да липсват части от оригиналния текст – не беше така. Книгата е точно такава, каквато я помня от моето детство, със същия прекрасен изказ на превода и изключителните илюстрации на италианския художник Либико Марайа.

По написаното по-горе, можете да предположите какви бяха моите отзиви (на възрастен и родител) от изданието, когато обсъждахме прекрасната книга.

Както споменах и в текста ми относно изданието на Френски приказки, имах страх дали Александра и Константин ще успеят да оценят красотата на илюстрациите, тъй като са заобиколени от много по-различни такива, част от съвременната детска литература.

Децата, обаче, останаха очаровани. Дори Константин, който е едва на 3г. (а когато се докоснаха за първи път до книгата нямаше още 3г.) разлиства изданието с такова възхищение, че очите ми се пълнят със сълзи на гордост и умиление. Покрай кака си, и той вече оставя на по-заден план приказните истории и се заслушва повече в другите книги, които четем с Александра. Но и двамата все още държат Френски приказки, Дивите лебеди и други приказки (а от скоро, тъй като Алекс я получи като подарък за рождения си ден) и Вълшебника от Оз на бюрото в стаята им – най-отгоре. Когато ги попитам защо тези книжки не са прибрани при другите в библиотеката им, Александра ми казва “Тези са по-специални, мамо. Много са красиви и като ги гледаме преди лягане, сънуваме хубави неща”, а Константин дори не ми отговаря с думи. Направо хваща тази, която са оставили най-отгоре, и започва да я разлиства (все още по-грубо, отколкото ми се иска, но все пак с любов и възхита), задържайки вниманието си върху всяка една илюстрация … И това ме кара да вярвам, че дори на едва 3 години, успява да оцени красотата и изключитеността на Марайа. Кара ме да се надявам, че сме в правилната посока на това да възпитаме деца с усет за истински красивото в заобикалящия ни свят.

П.п. Цветята на малката Ида е любимата приказка на Алексадра. Може би затова от известно време насам предпочита като подарък или награда за нещо да получи не какво да е, а букет цветя. Междувременно и всяко цвете, което се озове по някакъв повод у дома, Алекс поставя с много внимание и грижа във вазичка, всяка сутрин поздравява цветята с новия ден, а всяка всечер им пожелава сладки сънища ❤️

Цялата тази обич, с която ги засипва ме кара да се старая у дома винаги да има букет от поне няколко цветчета на масата. Така започваме всеки ден с усмивка и гордостта от вниманието,с което Алекс обгражда цветята (а покрай нея и Коко започва да проявява интерес, да се старае и да иска да участва в грижата дори по саксийната ни скромна градинка) 😊