За буквите, игрите и ученето

Преди време бях споделяла как Александра се прибра една вечер от градина, изключително впечатлена, че Мими (едно от приятелчетата й в групата) може “да чете” (което пък в последствие се оказа, че означа, че познава азбуката и успява да прочете буквите една след друга на по срички понякога).

Та, тогава, благодарение на Мими, Александра за първи път прояви интерес към буквите и тяхното целенасочено учене. В предишната публикация споделих няколко игри и помощни материали, които използваме в ученетео на буквите от азбуката.

От тогава насам, Алекс все по-смело учи азбуката, като междувременно дори се научи да изписва името си. Това е и причината да пиша отново за ученето на буквите – начините, които открихме, че най-лесно се запомнят (поне у дома).

Нещото, което помогна особено много, и върху което се фокусира самата Алекс доста време, беше да научи бурките от своето име и от това на брат й. Първоначално й го изписвах аз и учехме буквите така, но видях, че й е по-трудно. Тогава попаднахме на страхотните магнитни дървени букви на znaiko.bg , а малко след това получихме като награда в една игра и картите с букви на Tabula Rasa. И двата ресурса се оказа исключително ценни.

В началото аз изписвах ‘АЛЕКС’ с магнитните букви върху хладилника или с картите на Tabula Rasa на пода. Скоро след това тя самата започна, като й помагах с подсещане, изричане на това, което вече е изписала и разговор кои букви остават или коя е следващата. След като се научи кои са буквите в нейното име, започна да пита за името на брат си, после и на баща си … Постепенно се научи да нарежда от магнитните букви различните имена на членове на семейството (както и думите “мама” и “тати” 😊).

И тук е мястото да споделя, че комплекта с магнитни букви е страхотен. Освен, че са дървени и залепват лесно за хладилника, са с прекрасна големина за детката ръчичка. В комплекта има по няколко броя от всяка буква, което позволява подреждането на различни думи върху хладилника (и не само, понеже ги използваме да подрждаме букви и на всякакви други повърхности, до да не са магнитни).

С досегът ни до картите на Tabula Rasa измислихме и други игри с букви. Напирмер разбъркваме картите (които между другото са някакво покрие, имитиращо кадифе на допир и децата са влюбени да ги държат и да минават с пръстчета по буквите) и всеки си тегли карта. После търсим след дървените букви на znaiko.bg същата буква, като първо сме произнесли гласно коя е буквата. И аз участвам активно в играта – тегля карта, произнасям буквата и търся друга като нея в купчината с дървените букви. Така им е по-лесно (и на двамата, колкото и странно да звучи дори Константин се включва в тази игра) ако аз изтегля буква, която все още не са научили (понеже аз казвам коя е и те се впускат да помагат да я намерим сред другите). Понякога се правя, че не се сещам буквата (ако съм сигурна, те децата я знаят) и чакам да “подскажат” 😊 Цялото нещо е изключително забавно не само за децата, а и за мен. И е от хубавото ни време заедно 😊

И тук отново отварям скоба за #ВечерБезЕкрани – проект на Алекс от offlinekids, за който вече споменах. Игрите с букви са страхотен начин да изкараме една прекрасна вечер заедно, без телефони, таблети или телевизори – само ние четиримата и буквите 😊

Освен нещата по-горе, по желание единствено и само на Александра, отново започна да се учи да пише букви, но този път вече не иска да ги пише безразборно, а иска да изписва думи. Започнахме с нейното име – като подреждам името й с всички налични материали и тя го гледа и изписва няколко пъти един след друг.

След нейното, започна да изписва това на брат й, а вече и това на баща й (което е от по-сложните имена, хихи). Нямам търпение да дойде ред и на моето, хихи 😊.

Освен това, по идея на Ками (mom_camera_by_kami_veselinova) ще си направим Дърво на буквите. Идеята на дървото е следната – разпечатваме картинка на голо дърво (без листа). Така когато научим нова буква – с прътче намазано с цветна боя, Александра ще прави отпечатък върху листа (вместо листо) и след като боята изсъхне, ще изписваме новата буква върху “листото на дръвчето” (идеята на Ками е с имена на книги, които е прочел големият й син, но аз я адаптирах за нашите цели 😀). Като споделих на Александра идеята за Дървото на буквите, лицето й грейна. Мисля, че така ще успея да я мотивирам да учи нови и нови. А понякога можем просто да го гледаме и си пропомняме тези, които вече е научила.

С всички тези игри, Александра не усеща ученето на азбуката като “учене” в истинския смисъл на думата и й е по-интересно и забавно.

А вие как учите азбуката у дома?