Дни на българската книга

Един от най-любимите ми месеци – май, е към своя край. Обаче това не означава, че с него ще приключат и всички емоции покрай качествената българска литература, на която се радваме през последните години.

Искрено, искрено съм щастлива, че за последната година у дома успяхме да се докоснем до толкова много невероятни български автори – не само на книги за деца, но и за върастни. И понеже за мен месец май е месеца на българската литература, исках да отделя един специален пост тук, посветен на нея.

Та, днес ще споделя за няколко български книги (този път няма да говоря само за детски такива), които искрено ме впечатлиха и намерихa специално място у дома.

Не мога да НЕ започна с невероятната Камелия Кучер. Когато се запознахме с авторката (имахме организирана среща в литературния клуб, в който членувам) нямах идея коя е (колкото и да ме е срам да си го призная). Обаче се влюбих в душата й още щом заговори. Истинско щастие е, че можем да се похвалим с автори като нея. Автори, които влагат душа и сърце в книгите си и това струи и се усеща от всяка една дума в тях.

Вече съм ви споделяла колко МНОГО впечатлена останах от Дом (първата книга на Камелия Кучер). Първият роман на Камелия за мен не е просто търсене на отговора какво всъщност е Домът. Той е път към себе си, към личното себеопознаване, себеосъзнаване и разбиране. Докато го четях, почти неусетно Франсоа, Джейкъп, Фатима и Саид станаха част съзнаието ми, от мен самата. Всички въпроси, които повдига романът чрез мислите, емоциите и преживяванията на главните герои … всичко в него усещам изключително близко до мен самата, до моите мисли, моите страхове и притеснения, до моето усещане за дома по принцип. Може би именно затова и толкова разтърсена и зашеметена останах, след като го прочетох.

Както не веднъж съм споделяла – Дом на Камелия Кучер е път, който всеки от нас трябва да извърви, за да намери себе си и да усмисли живота си …

Нощ е втората книга на Камелия и е още по-силна от Дом. И макар и показваща ужаса на войната, в Нощ Камелия отново набляга на темата за човешката душа, на най-чистата и искрена любов, смисъла на всичко и силата на прошката. Романът буди толкова разнопосочни емоции, че е трудно да се уловят всичките и да се опишат. Те просто трябава да се изживеят, заедно с Виторио; да се почувстват и да им се позволи да ни пречистят.

И ако с тези няколкото емоционални думи (за да не разкривам все пак изцяло историята и преживяването, които очакват недокосналия се до нейното творчество читател), не съм успяла да ви убедя да посветите от душата, сърцето и времето си на Камелия Кучер, то ще споделя и няколко думи за последния й (засега) роман – Сън.

Сън е особено емоционална за мен, защото се появи малко, след като загубих майка си. Емоциите, въпросите и … дупката, която зейва в душата, когато загубиш ТОЛКОВА скъп и близък човек, по начина, по който ги описва Камелия са толкова близки, че дълго не можех да говоря за този роман, защото почвах да плача. Дори сега очите ми се пълнят със сълз, макар да знам, че наред със загубатя, в романа има много, много повече. Има любов, има надежда, има порастване, израстване и много, МНОГО повече … Сън е душа и сърце!

Ако все още не сте се докоснали до творчеството на Камелия Кучер (издателство Хермес) – моля ви, умолявам ви, дайте шанс на която и да е от нейните книги. Всяка нейна творба оставя следа не само в съзнанието и сърцето … Романите на Камелия Кучер завладяват ума и душата толкова силно, че едва ги оставяш на последната страница (и не, защото искаш, а просто защото е последната страница) ❤️

И след като отделих първата половина от текста си на най-запомнящия, най-завладяващ и най-емоционално разтърсващ български автор, до който съм се докосвала през последните години, следващата половина смятам да посветя и на две детски книги на български автор. А именно – Приятели завинаги и Български предания и легенди.

Приятели завинаги е една прекрасна детска книга. Прекрасна – не само с историята, но и с невероятните си излюстрации (дори съпругът ми като я видя каза “Ехааа, тази книга е много красива” 😄)

Иначе, историята е за приятелството – какво е то, как постъпват истинските приятели и защо. Все теми, които вълнуват Александра във все по-голяма степен. Темите за приятелствтото и какво е то, как да го покажем и как го показват нас (обръщайки внимание на всеки жест) са нещата, за които говорим все по-често. В този смисъл, книгата Приятели завинаги ми е невероятен помощник. Всяко четене отваря теми и въпроси, започваме дискусия и все по-често Александра сама стига до прекрасни прозрения за приятелството. Наред с това, вече забелязвам и как се замисля преди да направи нещо, което може да натъжи нейно приятелче. Все по-често отиваме на площадката с думите “Мамо, може ли да купим бисквити (или солети), за да дам на моите приятелчета”…

А най-хубавото е, че Приятели завинаги е дело на Галина Андонова и е сред детските книги, с които смело мога да кажа, че можем да се гордеем ❤️

И последната книга, върху която бих искала да поставя фокус днес е Български предания и легенди. Нея взех повече за себе си (защото съм влюбена в българската история, в легендите и преданията, в мистиката на славното минало на народа ни). Не съм си и помисляла, че децата ще я оценят по достойнство в толкова ранна възраст (особено като се има предвид, че почти липсват илюстрации и е основно текст). Обаче го направиха (или по-точно Алекс, защото Коко по-скоро слуша докато им я чета, защото и кака му слуша). Не мога да ви опиша колко впечатлена и възхитена беше Александра, когато й четох за бита на българите и за забележителните събития от нашата история. Дори само заради този поглед си струва да имаме тази книга у дома ❤️