Гледай си в краката, Хана!

След като вече всички у дома обикнахме първите две книги на съвсем младото издателство Каничка букс, нямаше вариант да не се сдобием и с третата!

“Гледай си в краката, Хана!” – едно истинско бижу, до което съм щастлива, че децата ми могат да се докоснат. Алекс и Коко се влюбиха в прекрасните илюстрации още от първия миг, в който я видяха. Мисля, че я разглеждаха целия ден, когато я получихме и вече не си спомням колко пъти я четохме.

Историята на книгата се върти около хилядите щуротии, които прави Хана и … И възрастните, които често не харесват нейните игри, поради което се опитват да й наложат правила. Правила, моите я ограничават и затварят в страхове и притеснения.

Книгата е детска, но аз я усещам по-скоро като леко подсещане към четящият я родител … Защото ние родителите винаги се опитваме да предпазим децата си. Винаги се притесняваме, не искаме да ги боли. Обаче някои болки и наранявания няма как да им ги спестим. А и не бива. Има неща, през които децата ни трябва да преминат, за да израстнат (или просто, за да знаят, че скачайки от люлката, докато тя все още се люлее, ще паднат и ще се ударят).

Аз самата не рядко се усещам как думите излизат автоматично, преди дори да съм успяла да осъзная какво става – “Алекс, внимавай, ще паднеш от там.” Не винаги пада… Всъщност доста рядко. Радвам се, че не винаги успява да ме чуе, хаха. Това я прави смела, а не страхлива. Така се учи да опитва, да не се предава при първия неуспех, да бъде постоянна и упорита.

Все още не мога да преценя дали Хана ще остане сред любимите книги на децата. След моите обаче – 100%! Ще си я препрочитам през някакво време, за да ми напомня. За да не забравям, че няма как да предам своя опит на децата си и има опит, който те сами трябва да изградят. Има неща, през които трябва да преминат, за да могат да продължат пълноценно ❤️