И МАМА Е ЧОВЕК

Разговор със себе си …

Докато слушаме ежедневно за войната на Русия с Украйна, аз се изправям пред една моя лична война. И в нея, както във всяка война, няма победители. Но се опитвам да намеря най-малко болезнения път за изход от ситуацията … Иска ми се да вярвам, че от всичко, което се случва със света, от всичко, което се случва във мен, ще излезем (ще изляза) по-силни.

Не мисля, да ви натоварвам с мрачни мисли, има достатъчно и навън (за съжаление). Покрай всичко, което ми се случва и личните ми борби все по-често се обръщам навътре към себе си, търсейки светлината някъде там. И успоредно с това търсене намирам, научавам повече и за себе си. Откривам неща, сили, които не съм мислила, че имам. Отдавам още по-голямо значение на красивите, мили и скъпи същества наоколо. Отново оценявам Павлин с прекрасната му душа и огромното му сърце, което бие за мен (не само, разбира се, но … в огромна степен за мен 💗) и с цялата си зелност ми дава сигурност и упора да се справя с мрака наоколо.

Колко добре се познавам? Този въпрос все по-често изниква в съзнанието ми и сякаш все по-често отговорът ми е “не достатъчно добре”. Сякаш винаги мога да навляза по-надълбоко в душата си от предишния път и винаги има какво ново да науча за себе си.

Истината е, че с всяка година на какви ли не преживявания, срещи с всякакви хора и четенето на какви ли не книги, ни променят по един или друг начин. И със съгурност тази година моята същност е в пъти по-комплексна от тази, която съм имала като тийнейджър. Колкото по-често, обаче, се обръщам към себе си, толкова по-ясно си давам сметка, че с всяко обръщане навътре, с всеки въпрос за самата себе си и всеки искрено честно даден отговор (няма смисъл да лъжа или заблуждавам самата себе си, не печеля нищо от това), се опознавам повече. А колкото по-добре се опознавам (макар едва ли да е възможно да се познавам напълно), толкова по-лесно ми е да се променям. Давам си по-ясна сметка какво ми харесва и какво не и полагам все повече услия да променя нещата, които не одобрявам.

Как да научим повече за себе си? Най-простичкият отговор е – като си задаваме въпроси и отговаряме искрено на тях. Важно е, обаче, да си задаваме и правилните въпроси. В това отношение психолозите са изключително полезни, защото усещайки настроението и разбирайки за борбите ни, те усляват да зададат точните въпроси, на които имаме нужда да отговорим в даден конкретен момент. В домашни условия намирането на правилните въпроси не е толкова лесно. И тук искам да ви споделя за една сравнително нова книга на българския пазар, която на мен лично ми помогна изключително много в опознаването същинското ми аз. А именно – “Разговор със себе си – книга с 200 въпроса за себепознание” на издателство Литерайко.

И преди съм ви споделяла за техните издания. Сега като се връщам към предишния повод, който ме обърнах към тяхно издание (огромния bur out, с който се сблъсках преди коледните празници), сякаш техните книги ме намират винаги в точното време, за да ми подадат ръка и да ми помогнат да се изправя.

Книгата започва с няколко съвета и инструкции как да вземем максимумът т нея и от разговорът със себе си. Има си и тракер, който позволява да следим на кои въпроси сме отговори и кои (вероятно защото са по-трудни и свързани с повече смелост, ако съдя по себе си) сме оставили “за по-късно”. Въпросите наистина са 200, като това включва всякакви въпроси. От най-основния – Колко време отделяш дневно, за да останеш на саме със себе си?, до сериозни и дълбоки въпроси като “Случвало ли ти се е да се самозалъгваш? Какво те е страх да признаеш пред себе си?”.

Аз все още не съм отговорила на всичките 200. Всъщност съм отговорила на една трийсетина, но дори с техните отговори си давам сметка колко по-добре се познавам след тези отговори. И още нещо, което прави книгата още по-ценна – записваме отговорите. Малко по-трудно можеш да излъжеш себе си, когато се налага да го напишеш. А веднъж написан – всеки страх губи поне половината от силата си; всяка смелост – се удвоява. Всеки изписан искрен отговор за нещо, което трудно сме признавали пред себе си, прави по-лесно намирането решението; прави ни по-силни да повярваме в себе си; прави ни по-смели в желанието си да променим това, което не харесваме. Поне с мен е така.

А с всеки нов отговор, с всяко ново откритие за себе си, с всяко ново решение, което взимам в последствие, се усещам по-близо до себе си. С всяка следваща страница, се обиквам повече. И всеки нов отговор разсейва по мъничко мрака наоколо. Прави ме по-силна, по-истинска, повече … себе си ❤️

Колко често говориш със себе си?

(…) Изгубени в потока на чуждите мисли и гласове, често забравяме да слушаме най-важния от тях – нашият собствен вътрешен глас!

“Разговор със себе си – книга с 200 въпроса за себепознание”, издателство Литерайко

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.