книги

Дори и да сме четирима, шестима или стотина, обичта ми към теб няма да се промени

Проблемът с ревността, когато децата са две и повече е доста сериозен. Излишно е да споменавам колко много съм изчела по темата и колко много се стараем у дома да покажем на децата, че ги обичаме еднакво…

Вече не веднъж съм споделяла за препоръката на Радостина Стоянова (от център “Радости”) – да се опитваме всяко дете да има своето си време с всеки от родителите. И тук не мога да си изкривя душата и да не призная, че не всяка седмица успяваме да дадем на децата това време. Но се стараем по е всеки месец всеки да има своето си време и с мама и с тати, по отделно.

Разбира се, децата не спряли да ревнуват едно от друго все още. А и моментите, в които госпожите в градината или някой роднина кажат “Виж, Коко как слуша”, например, никак не помагат… Затова и търся всякакви други начини да помогна както на Алекс, така и на Коко да повярват, че ги обичаме еднакво ❤️

Предполагам се досещате, че и тук детските книги идват на помощ 😊

“Куче на име Коте среща коте” на издателство Ракета е най-новото попълнение в библиотеката на децата.

Това е книга, която взех, без да съм сигурна накъде ще отиде историята (просто защото познаваме първата книга от поредицата – “Куче на име Коте” и я харесваме много у дома). Втората книга, която отново ни среща с кучето със странното име Коте и неговия приятел Пор, може спокойно да бъде четена и като отделна история (а не част от поредица). Знаеки, обаче, разказа за това как Коте и Пор всъщност стават приятели, прави втората книга още по-дълбоко и преживяването, докато я четем – още по-емоционално (поне за нас с децата).

Втората история започнаха главните герои от първата с още един, който става част от “семейството им”. И това поражда притеснения и ревност у кучето, което точно е открило най-добрия си приятел.

Темата за ревността и посланието “имам достатъчно любов в сърцето си и за двама ви” са толкова нежно, но ясно поставени, че няма как да ги пропусне човек. До толкова, че вече като изревнува Алекс и като започнем разговорите за това, че ги обичам еднакво, тя сама се сеща за кучета, котето и човека и Алекс сама каза “в сърцето ти има място за всички ни, нали” 😊

Сега! Това, че го казва, не означава, че го е повярвала напълно и че изведнъж ще спре да ревнува от брат си. Но ми се иска да вярвам, че някъде в подсъзнанието й остава нещичко (някакво малко спокойствие) и то постепенно ще пораства и ще й дава спокойствие и вяра, че наистина двамата с Константин имат еднакво гигантско място в сърцето ми ❤️

Разбира се, книгата не поставя само темата за ревността. Наред с нея е отделено внимание и на правото на избор и изборът да бъдеш себе си; на това да бъдем отворени към другите и да не съдим за околните по външността, а да търсим душите и сърцата им ❤️

Аз, като възрастен намирам много ценности, на които е обърнато внимание. Децата, сякаш не виждат всичко, но усещат. Текста, илюстрациите – всичко в “Куче на име Коте среща коте” носи специални усещания, които (искрено вярвам) градят по невидим начин ценностната система на малките читатели/слушатели, които са и бъдещето на света ни ❤️

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.