Емоции и чувства
Скоро споделях информация на тема емпатия и изграждането на емоциоална зрялост при децата. Темата за емоционалната интелигенствност ми е много на сърце (както вечроятно се забелязва и от множеството публикации, които имам тук свързани именно с нея). Иска ми се вътрешно да вярвам, че ще помогна на децата ми да изградят стабилна емоционална сигорност и благодарението на това (и другите ми услия в областта) ще бъдат емоционално зряли и интелигентни възрастни. Затова и имаме доста книги с тази насоченост у дома (любимата ми е “Двете кралства” на прекрасната Катя Антонова и издателство Рибка).
Освен книгите (които препрочитаме по няколко пъти, или пък децата слушат в Сторител през заспиване), попаднах и на едни изключително красиви (признавам си, красивите изображения са първото, което ми привлече вниманието в тях) карти с емоциите на институт Итера.
След като обаче вече държа картите в ръцете си, си давам сметка, че те са много, МНОГО повече от просто красиви (за което с децата сме единодушни).
Малко повече за комплекта. Включва общо 33 карти – 7 бр. с основните (базови) емоции и още 26 бр. с нюанси на основните емоциим които допълват първите седем. Картите пристигат в хубава кутия от дебел картон (и самите карти са от хубав дебел картон, което ги прави доста издръжливи). Заедно с картите, комплекта включва и ръководство, което дава насоки на родителя как да работи с картите. Там ще откриете информация за това какво е емоционална ителигентност, каква е разликата между емоции и чувства, какви емоционални компетенции трябва да имат децата спрямо възрастта им и др.
Самите карти са също са своеобразен учебник. На гърба на всяка от картите (лицето е с изобразена емоция и името й) има върпроси разделени цветово на четири различни групи:
– първата група са въпроси които помагат на детето да разпознае емоцията си и да я свърже с проявленията на тялото;
– втората група насочва вниманието на детето към емоцията, осмислянето й и превръщането й в чувство;
– третата група въпроси подтиква детето да говори за нуждите си, като по този начин съумява да се научи да изказва на глас (и да обяснява) чувствата и емоциите си;
– последната група помага за развитие процеса на разпознаване на чувствата у другите (тази група въпроси помага за развитието на емпатия у детето).
Искрено си признавам, че за първи път се срещам с толкова подробен и ценен продукт в начинанието да възпитаме емоционално зрели и справящи се деца (а не е като да не съм търсила).
У дома! У дома картите вече са любимият ми инсрумент, към койт оприбявам, когато децата изпаднат в някоя ясно отличина емоция. С константин работим все още с базовите емоции, тъй като е по-малък и все още не ги познава достатъчно добре. Александра, обаче, вече започва да разбира и забелязва някои от нюансите (още от преди да се сдобием с картите на институт Итера).
Имаме картите от почти месец и все още не сме се занимавали с тях толкова, колкото ми се иска. Но дори само за месец, виждам колко по-лесно е за децата да разпознавам емоциите си. Не мога да кажа, че са ги овладяли (дори основните седем), но и не мисля, че е възможно това да стане за месец или два. Не мисля, че ще стане и за 3 – 4, защото смятам, че изграждането на емоционална интелигентсност е процес, който изисква не само внимание, игри (упражнения), но и време. Време да се уталожат научените неща. Време разпознаването на емоциите, превръщането им в чувства и справянето с тези чувства, да стане навик (без да се налага да се замислят, преди да реагират).
За сега все още си говорим. Не говоря аз, а говорим заедно. Намираме картата на емоцията, в която се е потопил Константин (или Александра) и отговаряме на въпросите на гръбчето. Говорим за техните чувства, за моите, за тези на баща им, на приятелите им. Признавам си, че искрено се радвам когато видя, че успяват да разпознаят някои от емоциите и у себе си, и у другите хора.
Както се казва “с бебешки стъпчици вървим напред”. Надявам в някакъв момент да мога да кажа смело, че се справят много добре с емоциите и чувствата си и Алекс, и Константин 😊