детски книги

“Пътечки”

Вероятно много от вас знаят за моя специален сантимент към издателство Таймлайнс и всичко, което излиза под тяхното лого. Вероятно, ако сте имали възможността да се докоснете до нещо излязло от тях, вие съо сте успяли да се влюбите така безрезервно. Дали обаче сте чували за издателство Дакелче? Ако не сте, искрено ви препоръчвам да се отбиете дали в сайта им, дали на някой Книжен панаиер в тяхната шатра. Книгите както на Таймпайнс, така и Дакелче, че са типичните детски книги, с типичните излюстрации. Книгите излизащи от тези две издателства са много различни и 100%-тово учат младия читател/слуател не само да познава хубавата литература, но и да разпознава красивото в света наоколо. За Таймлайнс съм ви говорила не мално, но от книгите на издателство Дакелче за пример мога ви дам Море, или пък Дърветата или (може би най-любимата ми книга излязла под тяхното лого) Дума.

И когато две такива издателства се обединят, за да направят книжния пазар да детски книги още по-богат, ние рдоителите можем само да се радваме 🙂 Общото име, под което вече излязоха няколко книги е “Пътечки” … Пътечки към емоциите, към самосъзнанието, към доброто … Всичко това е загатнато още с първите три книги, които излязоха под това лого – “Като Тигър“, “Приятели завинаги” и “Усмивката на жабката”. И трите книжки са за по-малките слушатели (но могат, според мен, да бъдат ползвани и в началния етап, през който преминават младите читатели).

На кратко за самите книги – автор и на трите е полякът Пшемислав Вохтерович, който е автора на над четиридесет книги, преведени на над двадесет езика. Освен със симпатичните и учещи на любов и разбиране истории, книгите впечатляват и с приказните илюстрации. Не веднъж съм споделяла, че според мен е важно да научим децата си и да оценяват красивото (да имат вкус както се казва). Именно такива красиви книги са способът, с който да развием у мъниците това им качество (по е спрямо моите разбирания). Та, за илюстрациите – дело са на Емилия Джиубак, която, също като автора, е полякиня, чиято огромна страст към природата повлиява и начина и фокуса на работата й.

“Като тигър” е история, която разказва на децата какво е да си тигър. Историята, обаче не е страшна, а много забавна и ако я четете вечер е по-вероятно да разните малкия слушател, отколкото да го приспи 😁 Поне у дома ефектът е такъв, заради много забавни моменти в разказа на тигъра ☺️

“Усмивката на жабката” пък разказва за силата на усмивката да гони тъгата и да прави дните по-светли и весели. Историята се развива около желанието на майката на Жабка да зарадва дъщеря си с усмивка, която трябва да стигне някак до Жабка.

“Приятели завинаги” пък разказва за силата на приятелството 😍 В историята две животни, които по презумпция не би трябвало да могат да се срещнат, всъщност се запознават, стават приятели и показват, че за приятелството няма невъзможни неща ❤️

И трите книги станаха неуспорим хит у дома (аз си признавам, че някак историята зад “Приятели завинаги” ме докосна най-силно, но децата си имат други фаворити 😊). Константин се влюби в “Като тигър” и в последно време у дома основното, което може да се чуе е “Роооооааарррр” 😁 Александра сякаш повече хареса “Усмивката на жабката”, вероятно защото тя самата е изключително лъчезарна и сутрин ме изпраща с думите “Усмихвай се, мамо! Дано усмивката ти успее да усмихне и някой друг днес” 😍

Всички, обаче, на 100% сме влюбени в илюстрациите и на трите книги. Предполагам става ясно от снимките защо 😊 И за мен е искрено щастие да виждам как се ата стават сутрин и първото нещо, което правят е всъщност да хванат някоя от книгите, да започнат да я разглеждат и да си говорят за нея, разчитайки историята по илюстрациите 😍 Това е поредното доказателство , че инвестицията в качествени детски книги, всъщност е инвестиция в бъдещето и образованието на децата ни (а надявам се и на страната ни) 🤩

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.