“Мога да чета” … или началото на пътя на Алекс към самостоятелно четене

В края на лятото издателство Таймлайнс избухна с множество нови заглавия (някои в партньорство с издателство Дакелче, за част от които вече ви споделих), сред които е и (любима за мен, като родител на момиче в редучилищна възраст) поредицата “Мога да чета”.

Поредицата е изключително впечатляваща, поне по моето не-професионално мнение. В момента можете да откриете едва първите пет книги от поредицата (Аня и призракът, Невидимите писма, Слон в стъкларски магазин, Съкровище на медения хълм и Фиорд и изчезналата огърлица). Книгите не са от най-известните, но именно това ги прави истински съкровища, защото всяка история носи по мъничко от магията на Полша (каквито са и по народност авторите) 😊

Всяка една книга е разделена на глави, за да позволи на начинаещия читател да да прави почивки, и да не се изморява при четене. Шрифтът е съобразен (както на вид, така и като размер) с нуждите на едно дете на 6+, което те първа започва да открива магията на самостоятелното четене.

Наред с това – в края на всака от книгите има речник на по-сложните (и вероятно непознати на едно дете на 6 г.) думи. И дори това (колкото и много да ме радва) не е причината, да съм така впечатлена от поредицата. Това, което искрено ме впечатли (освен забавните истории) са последните няколко страници на всяка от книгите – на които се подвизават различни задачки/игри, с които детето може да провери дали е разбрало историята и ако има някакви въпроси – да поиска помощ от родителя.

Разбира се, Александра все още не може да чете. Те първа свиква да произнася буквите, подредени в думи (по-кратички все още) и да оссъзнава каква дума всъщност е произнесла, сливайки вече познатите й букви.

За момента основно аз й чета книгите, като правим упражениея (когато тя самата поиска) да прочете по няколко думи, до изречение. Книгата “Аня и призракът”, обаче не ни помага никак в опитите да се учим да чете, защото аз самата съм й я прочела толкова много пъти, че мисля, че не само аз, а и Александра вече я знае наизуст 😁 Не мога да преценя с какво именно тази книга от поредицата й стана любима, но е факт. И понеже вече я знае на изист – опитите да чете (ако й дам някоя от първите думички) са по-скоро рецитиране по спомен 😁

Другите книги, обаче, все още не сме чели достатъчно много пъти и в старанието й да се научи да чете, те са от огромна помощ. Да, не може все още, но и аз не настоявам. Смятам, че когато е готова, сама ще изяви желание и оставям тя да каже “Мамо, искам пак от тези книжки да четем“, с подчертано и одебелено М на края, защото това са случаите, в които започваме с нейния опит и когато се умори – продължавам аз (което е обикновено след първите 3-4 думички 😊, но аз се радвам и се гордея с нея и за толкова 😊).