“Честно казано” – прозорец в света на глухите

Има книги, които се насилваш да прочетеш, защото са толкова безлични и безинтересни, че се чудиш защо си го причиняваш. Има и такива, които прочиташ, но почти веднага след като затвориш корицата, забравяш за какво е ставало въпрос вътре. Има, обаче, и другият вид книги. Тези, които те грабват ! Тези, които остават в съзнанието ти дълго, след като си приключил с четенето им. Точно такава книга е и “Честно казано” на Сара Нович, която достига до българския читател благодарение на издателство Лемур!

Сара Нович не пише леки, развлекателни книги. Тя директно фокусира погледа на читателя върху наболели, сериозни теми. Теми, за които предпочитаме да си затваряме очите, щом “не са ни в къщата”. Теми, които са трудни за преглъщане … Такива, за които ТРЯБВА все пак да се говори. Искрено се радвам, че издателство Лемур имат смелостта да издават книгите на Сара Нович в България, защото са книги, които ти навират грозната истина в носа и колкото и да стискаш очи, няма как да останеш безпристрастен … Книги, които няма да бъдат прочетени от всеки именно защото са трудно за преглъщане, понеже трябва ясно да си признаеш, че проблема, който разглеждат, наистина го има …

“Честно казано” не е по-различна. Тя е книга, която НЕ ни позволява да затворим очи пред глухото общество, а напровтив. Дава ни възможност да видим какъв е живота на глухоте хора и глухото общество като цяло, как те се справят с ежедневието и трудностите (без значение колко големи са те), произлизащи от това, че всичко наоколо е предназначено за чуващи хора. Чрез историите на Чарли, Остин и Фебруъри, авторката ни отваря едно прозорве към три различни сюжета в очите на тримата основни героя:
– Живота на Чарли или каква е съдбата на глухо дете родено в чуващо семейство;
– Живота на Фебруари , при който чуващо дете се ражда в глухо семейство;
– Жовота на Остин, който е глух и се ражда в глухо семейство.

Наред с основния фокус върху глухото общество, обаче, в книгата имат толкова много важни теми, които засяга “Честно казано”. Темата за предизвикателствата на порастването, за отношенията в семейството, правото на личен избор и важността на това да се научим да “чуваме” това, което децата ни се опитват да ни “кажат” (покажат), да се научим да “чуваме” техните чувства и да уважаваме желанията им.

Може би именно заради това последното, ако трябва да избера една история, която да ме докосна най-силно, това ще е историята на Чарли. Изключително мъчно ми стана колко много НЕ разбиращи могат да бъдат чуващите родители на едно глухо дете и как в желанието си да помогнат и дадат най-доброто на децата си, всъщност пренебрегват това, от което тези деца реално се нуждаят. Тази истина е толкова всеобща, че изобщо не важи само за чуващи родители и глухи деца, а за отношенията между родители и деца като цяло. А децата в повечето случаи търсят просто разбиране … да бъдат изслушани, разбрани и да имат право на личен избор. И това не го казвам от позицията на някой, който не е правила същата грешка, не. Убедена съм, че съм я допускала, макар (надявам се) да не е било в размерите, в които това се случва с Чарли и майка й.

Много, много специална книга! Особена, може би и поради стилистиката й, която я прави и уникална. Аз поне не знам за друга книга с подобна подредба на текста, но това, което си мислех, докато я четях е – мога да направя това усилие, колкото и да е по-трудна за четене. Усилие, което глухите правят ежедневно сблъсквайки се с живота и обкръжението на чуващите хора. Усилие, за което искрено им се възхищавам и, вярвам, е най-малкото, което мога да направя като израз на възхищението ми.

Вярвам, че всеки може да намери по нещо за себе си в “Честно казано”, което идва да покаже колко нормален и изпълнен с ежедневните за всеки главоблъсканици и радости е живота на хората от глухото общество. Прозорчето, което ни отваря Сара Нович, и това, което аз видях през него е, че като изключим понякога по-трудното справяне с някакви ежедневни неща, пригодени за чуващи хора, живота на глухите е съвсем нормален. Както каза Краси – “Те нямат нужда от нашето съжаление. Имат нужда да ги приемем такива каквито са.” ❤️ Именно това е цялостното усещане, което остави романа и у мен.