“…там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър …”

Днес ви срещам с още един човек, на когото се възхищавам и който ме вдъхновява не само на тема книги и четене, но и в това да преследваме мечтите си. Соня Хачикян, която е и в основата на издателство Лемур,  е един от примерите, че когато правиш това, което правиш с любов и сърце – то ти се отплаща със същото 🙂 

Здравей, Сонче. Моля те, да се представиш за читателите, които все още не са имали щастието да се запознаят с теб. Коя е Соня Хачикян, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂

Здравейте! 😊 Приятно ми е да се срещнем в този прекрасен блог. Напоследък обичайно ме представят като издател, а преди – като банкер и майка на три деца с успешна кариера. Аз по-скоро бих се представила като човек, който непрекъснато иска да научава нови неща. И аз като много други хора обичам семейството си, свободата, доброто, книгите, пътешествията. Но това, което мисля, че ме определя, е страстта към новото – нов опит, нови предизвикателства, нови знания и умения, нови пътища…

Какво те подтикна да се впуснеш в приключението Лемур? Как се роди идеята за издателството?

Мечтата ми да се занимавам с книги е стара почти колкото мен. Още съвсем малка, вместо да си купувам закуска в училищната лавка, събирах стотинките, за да си купя книжка и всяка нова книжка за мен беше празник. А най-голямата радост беше, когато майка ми стана библиотекарка. По-късно в немската гимназия обаче, ме убедиха, че да следваш филология или нещо подобно не е много перспективно и затова станах икономист. След 18 вълнуващи години във финансовия сектор, където научих много, реших, че е крайно време да последвам призванието си. Така се роди издателство „Лемур“, кръстено на любимите ми животни – толкова различни, екзотични, красиви и специални – също като книгите, които се стремим да издаваме. 

Тук ще споделя още едно нещо, което може да е интересно за някой. В гимназията най-омразният ми предмет беше математиката. Няколко години по-късно работех почти изцяло с числа, бях открила тяхната красота и до ден днешен обожавам да се ровя в тях. Те ми говорят не по-малко от романите. Ако човек има отворено съзнание, може да намери радост навсякъде. 

Ех, как хубаво го каза. Говорейки за мечти, обаче, тяхното реализиране е неизменно свързано с трудности и предизвикателства. Коя е най-голямата трудност, с която те е срещал издателския бизнес?

Може би това е неговата „уседналост“. Дойдох от изключително динамичен сектор и дори там колегите ми често се ядосваха, че искам нещата да се случват твърде бързо. Аз наистина харесвам промените, вярвам, че те движат света, а статуквото ме отблъсква. Това, че навлязох в среда, в която нещата се правят по определен начин, защото „винаги са се правили така“, без значение дали това е най-добрият начин, не ме изплаши, но ме разочарова. Защото си представях, че там, където всички четат много, е място за ентусиазирани хора, които имат мисията да променят света, да го правят по-добър. 

Мисля си… Всъщност, сигурна съм, че освен мисия – именно четящите хора имат и силата да направят света по-добър. Като си говорим за четящи хора – определено има значение и какво се чете. При вас човек няма да намери някоя лека, разсейваща книга. Всяка творба, излязла под логото на Лемур е от тези, по-трудните за преглъщане. Какво те подтикна да се фокусираш върху точно този тип литература?

Аз вярвам в силата на литературата, в способността ѝ да променя мисленето и начина на живот на хората. За мен да издавам книги, има смисъл, ако те ще бъдат запомнящи се и ще докосват читателя, ще го накарат да разсъждава, да научава неща, за които не се говори, да открива нови светове и нови истини. На българския пазар има изобилие от леки заглавия, които са бягство от реалността и имат своята разтоварваща функция. По-тежките теми се продават по-трудно и затова съответно не се издават достатъчно такива. Но колкото повече хората четат, толкова повече ще започнат да имат нужда от сериозни и разнообразни четива.

Да! Напълно съм съгласна с теб. А как, всъщност, преценяваш на коя книга да дадеш шанс и коя да оставиш за по-нататък?

Ако говорим за подбора на книги за издаване, водещи са два фактора – романът трябва да има оригинален, любопитен и завладяващ сюжет, а стилът на автора трябва да е приятен за четене, да доставя удоволствие. 

Иначе когато аз избирам какво да чета, много зависи от моментното ми състояние. Поддържам голяма библиотека и решението кое да е следващото заглавие е много интересен и сложен процес всеки път. 😊 Нямам ограничения спрямо жанровете, но ако започна някоя книга и тя не ме грабне в първите 100 страници, я отлагам за по-нататък във времето. Знам, че по-късно може да ми стане любима, случвало ми се е. 

В тази връзка, имаш ли любима книга от издадените на издателство Лемур?

Аз харесвам всичките ни книги, но разбира се си имам фаворити. Да посоча само една, ми е много трудно, защото книгите са твърде различни и са ми любими по различен начин. 😊 Но веднага мога да откроя няколко. „Малинверно“ е роман, който мога да препрочитам много пъти, защото в изящното слово на Доменико Дара всяка дума е подбрана, въздействаща и няма как да те остави безразличен, колкото и пъти да я четеш. Това е любимата ми книга за живота, смъртта, любовта, книгите и доброто у човека. Друг автор, на когото се възхищавам, е Жоао Пинто Коелю – всичките му книги са толкова истински, силни и дълбаещи в сложната човешка душа, която може да ни превърне във всичко при определени обстоятелства. И не мога да не спомена тук и любимата ми Сара Нович с двете и изключително важни книги – „Момиче на война“, за безсмислието на войната и „Честно казано“ за света на глухите хора. Все книги, които са оставили дълбок отпечатък в съзнанието ми и са ме променили като човек.

Понеже вярвам, че това, което сме днес е благодаение на детството, което сме имали … Един въпрос, на който съм убедена, че знам отговора, но все пак ще го задам – обичаше ли да четеш като дете?

Да, откакто се помня обичам да чета.

Има ли детски книги, които смяташ, че са те изградили/променили като личност? Такива, които са променили живота и мирогледа ти в някаква степен. 

Да, има не една такава книга. Може би двете, които са ми повлияли най-силно в детството са „Тайната градина“ и „Без дом“. Най-важното, на което ме научиха е емпатия. 

А сред книгите за възрастни, кои би откроила като такива?

От книгите за възрастни е много трудно да откроя, защото са наистина много, но все пак ще отбележа, че романите на Стайнбек, Оруел и Клавел са сред тези, които най-много са разбунвали духа ми. 

Помагат ли детските книги да направим света ни по-добър?

Бих казала, че ако не бяха детските книги, не знам как толкова добре щяхме да обясняваме на децата си света, хората, поведението на останалите и най-вече те как да го възприемат и да имат правилно отношение. Детските книги са ключов инструмент за възпитание на добри и умни хора.

А все пак те (децата днес) са бъдещето на света … И като за край да полюбопитствам малко повече с това какво да очакваме през 2023-ра от издателство Лемур? 🙂

Подготвили сме както очаквани, така и много изненадващи заглавия и ще направим всичко възможно да зарадваме читателите си още повече. Ще има и български, и преводни заглавия от нови автори. Ще достигнем нови екзотични страни. И разбира се съвсем скоро ще зарадваме почитателите на нашите поредици – третата книга от Ане Якобс „Наследството на Тъкачната вила“ и втората на Илария Тути за комисар Тереза Баталия – „Спящата нимфа“ се очаква да излязат през март.

Очаква ни една невероятна година, изпълнена с хубава литература, като гледам 🙂 Благодаря ти от сърце за този прекрасен разговор, Сонче! 

*****

Надявам се сте успели да усетите енергията, която излъчва Соня и ако все още не сте ъспели да се докоснете до някои от романите на издателство Лемур – дълбоко ви препоръчвам да го направите. Да, темите не са лесни за преглъщане, но ви гарантирам, че няма да останете безразлични след прочита ❤️