“Повечето „книги за деца“ всъщност припомнят много важни уроци и на възрастните.”
Направих тази секция за разговори със специални хора, с които ме е срещнал живота и които имам честа да нарека “вдъхновители” … защото променят света около себе си. Точно с такъв, изключително лъчезарен и положителен човек разговаряме и днес.
Надали ще са много хората, които не познават Цвети. Но за тези от вас, които все пак не са имали щастието да се запознаят с нея – ще можете да промените това съвсем скоро на пролетното издание на Алея на книгата.
Здравей, Цвети! Нека започнем за няколко думи за теб (за тези, които не те познават) – коя е Цветомила Димитрова, какво вълнува сърцето и душата й? 🙂
Цветомила е неуморна мечтателка и оптимистка.:) Работя в областта на маркетинга, като от няколко години имам възможност да съчетавам образованието и опита си с любовта към книгите. Обожавам да чета – криминалните романи и фентъзито са сред фаворитите ми, но често разнообразявам с нови жанрове и автори. Може да се каже, че съм си един нърд по отношение на много литературни и филмови поредици, за които мога да говоря с часове. Почитател съм и на театъра, киното, музиката (редовен посетител съм както на Hills of rock, така и на Софийската опера и балет). Всяка година отделям време за пътуване и за учене на нови езици (в момента, например, уча български жестов език). Мисля, че всички тези интереси идват от нестихващото ми любопитство – да опознавам нови места и хора, да се потапям в нови истории, култури, светове.
Книги!!! Помниш ли коя е книгата, която запали искрата в сърцето ти към четенето и след която вече нямаше връщане назад?
Започнах да чета още в детската градина – вкъщи ме научиха с един стар буквар, а после продължих с приказки и малки детски книги от библиотеката на село. Много често с децата на библиотекарката си играехме сред рафтовете с часове, а на тръгване аз си харесвах нещо за четене. Не помня кои са били първите прочетени истории, но имам ясен спомен за първата книга, която си купих сама. Беше „Антон и Точица“ с джобните пари по време на една екскурзия във втори клас, а година по-късно си купих „Хари Потър и Философският камък“ пак по време на екскурзия. Тази традиция да си купувам книга по време на пътуване спазвам и до днес.Но ако трябва да се спра на автор или книга, мисля, че Дж. К. Роулинг е сред причините любовта ми към четенето да продължи да гори и в юношеските години. А след като открих „Властелинът на пръстените“ (някъде на 12 – 13 г.) и вече нямаше връщане назад. 🙂
Значи обичаше да четеш като дете?
Може би и от предния отговор става ясно, но – ДА! От малка имам развито въображение. Нямам братя и сестри и често си играех сама на какво ли не. Но книгите ми бяха любимо приключение. В библиотеката на село обаче нямаше голям избор, така че доста бързо минах на книги „за по-големи“ и си спомням, че изчетох цялата поредица за „Тримата мускетари“, след това „Парижките потайности“ на Йожен Сю – тя обаче не беше пълна и трябваше няколко години да почакам докато открия четвъртата книга в библиотеката в Монтана. Последваха ги „Граф Монте Кристо“, класическите детективски романи на Джон Диксън Кар, стиховете на Вапцаров и каквото друго намеря. Четох ги на възраст, в която може би не съм разбирала всички послания, но около мен нямаше кой да ми препоръчва, нямаше и голям избор и въпреки това много хубави книги сякаш сами ме намираха.
Ехааа! Твоята история е като излязлва от някоя книга, хихи. И понеже си говорим за детство и книги – кои са детски книги, които смяташ, че са оказали влияние върху твоя характер, които са те изградили/променили като личност? Такива, които са променили живота и мирогледа ти в някаква степен.
Плаках на „Братята с лъвски сърца“ и смятам, че тя е много подходящ начин да се започне разговор за теми като смъртта и загубата. Спомням си, че след това се съпротивлявах на „Роня, дъщерята на разбойника“, а впоследствие тя се нареди сред любимите ми и смятам, че е чудесен пример за история със силен женски персонаж. „Кале Бломквист по следите на отвлечените“ (и трите книги са от Астрид Линдгрен, издания за деца на „Пан“) най-вероятно събуди интереса ми към криминалната литература, така че също си остава сред любимите ми. Но единствените детски книги, които съм чела като дете и към които продължавам да се връщам и днес, са поредицата за Хари Потър и „Хобит“.
Като (привидно) възрастен обаче продължавам да чета и по-често да слушам детски книги и мога да кажа, че в момента има прекрасни издания. И голяма част от тях са на български автори. Последно си купих „Чудния нов свят“ от Марин Трошанов и Чудомир Драгнев (изд. „Мармот“), но още не съм я прочела. Огромна фенка съм на Ванилия (изд. „Рибка“), книгите за Агата (изд. „Мармот“) също бих наредила сред тези, които могат да променят и възпитават. Повечето „книги за деца“ всъщност припомнят много важни уроци и на възрастните.
О, да! Аз все по-често се убеждавам в това, докато четем някоя “детска” кнога с Алесандра. А сред книгите за възрастни, кои би откроила като такива, по-специални?
Тук ще ми е доста трудно да се огранича само до няколко, тъй като през годините съм откривала по нещо в много заглавия – всичко зависи от периода, в който съм попадала на тях. Не си спомням в кой роман героят имаше копие на „Робинзон Крузо“ и когато му се случеше нещо или трябваше да вземе някакво решение, разгръщаше книгата на Дефо на случайно място и там винаги откриваше полезна насока. Аз все още не съм намерила подобна чудодейна книга, но пък има много, които са ме замислили и впечатлили достатъчно, че все още да ги препоръчвам.
Сред тях са книгите на Рута Сепетис, Жоао Пинто Коелю, както и „Бяла хризантема“ на Мери Лин Брахт, подходящи за хора, които не бягат от сериозните теми. За съжаление човечеството показа, че не се учи от миналото и от грешките си, но въпреки това е важно да се говори за историческите събития, върху които тези автори се фокусират. Ако не се учим, поне да не забравяме.
„Часът на чудовището“ – новела от Патрик Нес (изд. „Артлайн“), която също е драматична, но и незабравима. Засяга темата за загубата, как да приемеш случващото се, как да пуснеш любимия човек да си отиде. Има и сполучлива екранизация. В подобна категория мога да включа и „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн (изд. „Егмонт“) и романите на Дженифър Нивън (изд. „Ентусиаст“).
Трилогията „Живият хаос“ отново на Нес е сред книгите, които според мен изключително добре доказват, че ‘Wherever you go, you take yourself with you.’ ( „където и да отидем, вземаме себе си с нас“). Човечеството получава нова планета, но повтаря старите си грешки – още усещам тъгата от това осъзнаване, но е хубаво, че една фентъзи янг адълт поредица може да ни го даде.
Препоръчвам и сборниците „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“ (изд. ICU) – истински истории, написани от истински хора и събуждащи истински емоции. Също така книгите на Радостина А. Ангелова, Камелия Кучер и Николай Терзийски.
И понеже досега изреждах повече драматични книги, ще завърша отговора с чиклит романите на Дженифър Уайнър – те са леки, забавни, романтични, но в същото време ни напомнят кои са важните неща в живота. По нейна книга, например, е филмът „Нищо общо“ (‘In her shoes’) с Камерън Диас и Тони Колет. История, в която се говори за семейството, прошката, смелостта да започнеш отначало, да се изправиш пред страховете си.
От разговорът ни до сега (а и от участията ти, които съм слушала при Любо например 🙂 ) може би се досещам за отговора, но все пак – имаш ли любим жанр? А любим писател, книга?
Споменах криминалния жанр и фентъзи книгите и макар че сърцето ми си остава във фентъзито, в последно време чета повече детективски мистерии и трилъри, защото, ако се потопя в един магичен свят, няма да мога да свърша нищо друго. Стигнах до книга 6 от „Колелото на времето“ (из. „Бард“) и не смея да продължа, защото това означава – нула продуктивност, минимални часове сън… Не е здравословно.:)
Любимата ми книга (от почти 20 години вече) е „Властелинът на пръстените“. Обожавам света на Толкин, мъдростта, която предава чрез Гандалф, силното приятелство на хобитите, умението им да се радват на живота, като в същото време са способни на неочаквана смелост в най-мрачните моменти. Когато учихме Power point, първата презентация, която направих, беше точно за тази книга (и за филмите). Явно съм се надявала да намеря съмишленици сред съучениците. 🙂 И в края на 12-ти клас имах възможност да прочета „обръщение“ към випуска, което избрах да започна с Песента на Билбо:
Започва Път от моя праг —
безкраен, обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя
да тропам весело с пети,
догдето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.
“Властелинът на пръстените” Джон Р. Р. Толкин
Често се сещам за нея, когато се замисля за ново начинание, за някаква промяна… Откривам нещо успокояващо в нея, когато съм изправена пред неизвестното.
Разбира се, Хари Потър е сред любимите и всяка година препрочитам поне една от книгите. Тетралогията на Карлос Руис Сафон е другата ми голяма любов и предстои да си я прочета отново, но този път на испански.
Любопитно ми е, дали (при все че си толкова запален читател) ти се е случвало да оставиш книга и да не я дочетеш? И даваш ли й втори шанс след време или се отказваш окончателно?
Случва ми се и обикновено след това се чувствам виновна и държа книгата на видно място с месеци с надеждата, че ще я започна отново. Някой беше казал, че „животът е твърде кратък, за да четем книги, които не ни харесват“, затова спирам, когато срещна такава, но ми е трудно да я пусна напълно. Благодарение на аудиокнигите, в последната година успях да наваксам с няколко заглавия. Едно от тях е „Вакантен пост“ на Дж. К. Роулинг (изд. „Колибри“).
Хаха, да … Животът е краткък, а книгите, които искаме да прочетем са безкрайно много 😀 Сега обаче, ще изместя разговора малко по-в страни, но пак на тема книги. С теб се познаваме покрай Хермес, а след това и Лемур. Защо работа в издателство? Къде откриваш магията ти самата за себе си в тази работа?
Преди много години започнах да си мечтая „да работя нещо с книги“. Нямах идея какво ще бъде. Обичах да чета и да пиша, но креативната и комуникативната страна на характера ми ме насочиха към маркетинга. В един момент се замислих за „маркетинг в книгоиздаването“. Това вдъхнови дипломната ми работа, в последствие ме отведе до „Аз чета“, а оттам ме срещна и с „Хермес“. Сега новото предизвикателство е да помогнем на „Лемур“ да расте и да достига до повече читателски сърца.
Аз мога да говоря за книги с часове. Старая се да откривам смисленото и полезното във всяка от тях и искрено искам те да стигнат до правилния читател. Това правех още чрез ревютата и интервютата си в „Аз чета“. Сега мога да използвам познанията си и натрупания опит, за да помагам на много хубави книги да започнат пътя си на българския пазар, което е вдъхновяващо. Чудесно е да се усещам и част от една готина книжна общност. Има и много предизвикателства, разбира се, но без тях щеше да е скучно 🙂 Обожавам по време на панаир или алея да препоръчвам заглавия, а ако после читателите се върнат за още препоръки, усещането е незаменимо. Също прекрасен момент е когато авторът се среща с читателите. В горните въпроси си говорихме за книги, които са променили мирогледа ми, превърнали са се във важна част от живота ми. И да имаш възможност да срещнеш със създателя им и той/ тя да се окажат прекрасни е като сбъдната мечта. Но понякога си мисля, че да си човекът, който случва тази среща, е още по-удовлетворяващо…
Леле, Цвети! Мъничко ти завиждам, да знаеш. Но е благородно, разбира се 🙂 Въпреки магията на издателския бизнес, и тази сфера, като всички останали си има трудности (а може би в книгоиздавнето дори има повече трудности от повечето други сфери). Коя е най-голямата трудност, с която си се срещала в професионално отношение?
Мисля, че промяната си остава най-голямото предизвикателство – смяната на работата, преместването в друг град, смяната на сферата, смяната на екипа. Винаги е вълнуващ, но и труден период, който съм преживявала няколко пъти. Извън това ми е трудно да спра на конкретен пример, защото всичко изглежда трудно, когато предстои, когато е огромната, като планина, нова задача. Но стъпка по стъпка я изкачваш, перспективата се сменя и вече не ти се струва толкова предизвикателно. А после обръщаш поглед към следващата планина. Най-вероятно максимата „най-хубавото предстои“, е валидна и за най-трудното. Но с правилната нагласа, смятам, че всичко може да се преодолее.
Ей, че хубаво го каза! И като спомена за хубавото – кажи ни, коя е най-голямата радост, свързана с работата ти?
Още предстои. 🙂
Много се радвах на първата книга, която трябваше да прочета в оригинал и да анотирам, за да може издателството да прецени дали да се издаде (поредицата за „Валери Лейн“ от Мануела Инуса, изд. „Хермес“). Много горда бях и от първия текст за четвърта корица, който написах (за „Белези от рая“ от Добри Станчов, изд. „Лемур“). Имам няколко незабравими интервюта за „Аз чета“, прекрасни събития с Камелия Кучер и Деметра Дулева, както и първи чуждестранен автор, за който подготвихме изтощителна програма, но той стоически издържа и беше страхотен (Жоао Пинто Коелю)… май и аз като хобитите намирам голяма радост в „малките неща“, а хубавото е, че има много такива. 🙂
И понеже спомена Жоао Пинто Коелю и посещението му, което организирахте от настоящото издателство, от което си част, а именно Лемур, задължително идва и следващия ми въпрос 🙂 Имаш ли любима книга от издадените на издателство Лемур? Коя е и защо?
Имам особен сантимент към „Белези от рая“, защото беше първата книга, по която работих повече, след като започнах в издателството. Но отделно от това историята е увлекателна, а текстът е написан красиво – четеш и се наслаждаваш на всяко изречение. Подобно е усещането и от „Малинверно“, която Соня често свързва със Сафон. Мога да видя приликите, макар че на мен ми носи друго усещане, но четенето ѝ също е наслада. А когато чух, че и на живо авторът говори така вдъхновяващо, както пише, още повече заобичах романа. Книгите на Жоао Пинто Коелю също няма да спра да препоръчвам, най-вече заради темите, които е представил по майсторски начин. И отново заради темата – „Честно казано“ от Сара Нович, която ме накара да започна курс по жестов език и ме срещна с впечатляващи хора, които работят или са част от глухата общност.
Ти наистина с вдъховение! И понеже не обичам да казвам чао, вместо край на този разговор бих искала да завършим този толкова зареждащ разговор с отговор на въпроса “какво ти дава четенето?“.
Веднага ми изниква клишето, че „четенето е като дишането“, но може би то се е превърнало в клише, защото има нещо вярно в него. 🙂 Като малка обичах четенето, защото беше забавление, разнообразие. После срещнах любими герои и заобичах усещанията, които ми носи да съпреживявам с тях. С времето започнах да оценявам всичко, което мога да науча чрез книгите – винаги имаше по нещо за любознателната страна от характера ми. Ако знам езика, обожавам да се потапям в книгите и в оригинал. Имаме много талантливи преводачи, разбира се и в никакъв случай не подценявам работата им, но е безценно, когато можеш да усетиш всички нюанси на написаното (да, това често изисква да познаваш културата, времето, за което се пише, но пък колкото повече четеш, толкова повече такива факти научаваш и толкова по-добре разбираш всяка следваща книга:) ). След това идва насладата от самия текст – удоволствието от красивото писане, което е като симфония, но от думи.
Не мога да пропусна и момента, в който си подреждаш книгите и им се радваш или разказваш на някого кога за пръв път си срещнал някой автор. Още по-хубаво е да говориш за любимите си книги… Така че благодаря за тази възможност и благодаря на всички, които са стигнали дотук! Ако искате да си говорим още, чакам ви на някой панаир или алея на книгата.:)
Ей такава е Цвети, мили читатели! Оптимист, вдъхновител … вечно правещ по няколко неща на веднъж, но винаги намиращ време за един тазкъв разговор. И всяка среща с нея е зареждаща – с усмивки, с положителност …. с хиляди заглавия на книги, които си струва да бъдат прочетени! 🙂 Ако по някаква невероятня случайност все още не сте имали щастието да е запознаете с нея – не пропускайте шанса да го направите между 29 май и 4 юни, пред НДК, шатра 53 🙂