Октомври, Октомври

От няколко дни се опитвам да започна този текст, опитвайки се да изразя с думи всичките емоции и чувства, които събуди у мен най-новата книга на издателство Дъбови листа – “Октомври, Октомври”. Признавам си, че искрено съжалявам, че тази книга се появява чак сега на българския пазар. Това е поредната детска книга, която бих искала да можех да прочета още като дете, за да я усетя и изживея с цялата чистота на детските сърце и душа.

На кратко, Октомври е името на едно малко момиче, което заедно с баща си живее в гората. Октомври не е типично за момиче, но като цяло и самата Октомври не е типичното дете. Заедно с баща си, живеят в къщата, която баща й е построил за тях, и се хранят с това, което сами са си отгледали. Познават (обаче истински ги познават) дърветата, скалите, езерото и звездите. цялата природа им е най-близкия приятел. Четат книгите, купени от града, отново и отново, докато страниците се измачкат и пожълтеят … до следващото пътуване до града (през следващата година). Да, Октомври и баща й живеят в гората и са диви! И това е така, до годината, в която Октомври навършва единадесет. През тази година октомврийската еуфория в началото на есента е помрачена, когато малкото момиче открива мъртва сова и малко бебе сова без майка:

„Сърцето ми , обаче, не спира да жули ребрата ми…“

“Октомври, Октомври” – Катя Бейлън

И така, Октомври спасява бебето, кръщава го Стиг и го обявява за своя първи приятел. Това е последвано от една голяма трагедия, когато на рождения ден на Октомври жената, „която нарича себе си моя майка“, пристига като изненада, а баща й чупи гръбнака си след падане от дърво. Октомври е принудена да остане с тази жена – нейната майка – в Лондон, докато той се възстановява. В хаотичния град Октомври не може да бъде себе си и се превръща в птица, която не може да размаха криле и да полети волно и свободно в небосвода.

С развитието на историята, “Октомври, Октомври” отваря много сериозни теми за размисъл (може би повече за мен, отколкото за Алесандра, но …). Теми за силата на въображението, за вътрешната борба със себе си, за това, че понякога трябва да се откажеш от нещо, за да получиш нещо друго … И най-важното – не всяка история има перфектен край, но как всъщност ще приемем всичко, което ни се случва (какъв ще бъде “краят”) зависи от нас и основно от нас. Това как ще приемем всичко, което ни се случва и дали ще се изправим след падането – всъщност зависи изцяло от нас … Ние сами пишем историята си и дори да не е перфектна – тя си е нашата история.

Призоваваме с магия един свят, който може да съществува, а може и да не съществува, въображението ни е като вълщебно заклинание, а масата с находките е портал към един друг свят, който можем да изгради, огънем, завием и усучем както си пожелаем.

“Октомври, Октомври” – Катя Бейлън

Заради всичко, което оставя в съзнанието “Октомври, Октомври”, докато я четохме с Александра, често се чудех дали не й е рано на моята маймунка за тази книга. И може би наистина й беше рано, но видях блясъка в очите й, докато историята се разкриваше пред нас и вярвам, че Алексчето ще прочете сама отново книгата след 2-3 години, когато вече с лекота ще може да я усети по-близка до себе си. Но, докато четохме, си спомних за моето детство, което (макар и прекарано в град) беше различно от детството, на което са осъдени днешните деца. С огромна носталгия разказвах на Александра за огромната поляна, която имахме пред нашия блок, за хилядите вечери, в които до късно стояхме с приятелите ми в малката “колибка”, която си бяхме направили от падналите клони на дърветата наоколо… за приказното и щуро детство, което имах щастието да имам … “Октомври, Октомври” ме върна там – малкия град, тичаща по прашната улица, играеща на Народна топка, ластик или криеница … Там, където (мисля си) всеки трябва да може да се върне в спомените си.

Искрено ми стана мъчно, че нямам възможност да дам такова диво детство и на моите деца, признавам си. Но въпреки това – книгата е невероятна и си мисля, че всяко дете, което се докосне до нея, ще открие своята “дива страна”, но и ще намери по-лесно баланса между дивото и това, което обществото изисква от нас 😊

“Октомври, Октомври” е едно малко съкровище. История за душевното пътуване и израстване, предизвикано от физическо такова. История за това да се откажеш от някого, когото обичаш; от живота, който обичаш; от себе си, за да разбереш кой можеш да бъдеш и кой всъщност винаги си бил, но не си знаел това.