Какво да направиш, ако …

Днес искам да ви споделя за една прекрасна поредица от две детски книги, които смятам за изключително полезни не само с информацията, която носят, но най-вече заради разбираемия и близък до децата начин на поднасяне на тази важна (поне за мен) информация. Става въпрос за поредицата “Какво да направиш, ако …” на издателство Миранда.

Книгите дават полезни съвети на децата за това как да се измъкнат/справят с различни ситуации, в които може да попаднат, като съветите са разделени в две книги спрямо възрастовата група на читателя/слушателя. Първата книга е насочена към по-малките (макар че ние я четем с Александра и Константин и всеки от двамата намира по нещо за себе си в нея) на възраст 4-6 години. Теми, които ще откриете в нея са за това какво да правиш, ако си се загубил в метрото, ако децата ти се подиграват или никой не иска да ти е приятл и много други все така полезни и интересни.

Втората книга пък е за малко по-големите – на възраст 7+ години. Темите, които можете да итриете в нея вече са като за малко по-големи деца, например какво да правиш, ако си разсеян, ако в къщи избухне пожар или ако ти предлагат наркотици, цигари или алкохол и още такива вече по-сериозни, но важни теми. Общо взето и двете книги подготвят както децата, така и родителите за важните теми, през които няма как да не минем, опитвайки се да отгледаме зрели, мислещи възрастни.

Наред с полезните съвети, оформлението е изключително подходящо не само предвид самите теми, но и предвид читателя/слушателя, към когото са насочени. Текстовете са допълнени от забавни илюстрации, а истински важните неща (например по темата “Какво да направиш ако непознат човек те заговори”) са ясно обособени визуално така, че да се фокусира вниманието върху тях. За дете, което може да чете е много лесно да се ориентира в книгата и тъй като всяка ситуация е отделена в отделна глава (без главите да са свързани помежду си) е много лесно да отгърне и да зачете това, което му е наболяло в дадения момент. Алексчето, например, направи точно така. Прочете съдържанието и понеже е сред нови съученици, веднага отвори на темата за приятелството. Иначе, когато аз им ги чета, и четем поред и като цяло четем на порции, за да не става каша в главичките. Те и децата самите, не настояват по повече да четем, защото след всяка ситуация си говорим. Може би и те двамата сами се усещат, че цялата информация трябва да остане в съзнанието и да се помисли върху нея известно време, за да улегне и да бъде прилагано всичко (както се казва) в живия живот 😊

Прави ми впечатление също, че текстовете са достатъчно кратки, че Алексчето с голяма охота и желание захваща да ги чете сама 😊 А едната вечер я хванах да чете на брат си дори (не че Константин имаше търпението да я изчака да срича, но бяха супер мила картинка).

Мило ми е и всеки път като захванем да ги четем заедно. Започва Алекс и като се умори – продължавам аз. Но това, което изпълва душата ми най-много са Коментарите, въпросите, които Алекс и Коко задават … разговора, който се получава (и който ми показва колко бързо порастват тези двамата мои сладури и започват да мислят все по-зряло и въпросите, които задават искрено ме карат да се гордея 😊).

Иначе, и аз (като един примерен родител, които иска да знае какво съветват да се прави в разни ситуации) попрочетох набързо и двете книги и си признавам, че съм супер щастлива, за дето ги има на българския пазар. Даже, с малко разочарование от себе си и малко тъга, си признавам, че ми е мъчно малко, че излизат чак сега. Някои от съветите Алексчето можеше да използва още в началото на годината. Започването на предучилищна група на ново място с нови хора се оказа по-емоционално и, за съжаление, аз не бях подготвена как да и бъда полезна. Догодина, когато ще бъде в първи клас, вероятно пак ще има нужда от помощ по някои теми и в разни подобни ситуации, но аз вече ще съм подготвена. А и ще мога спокойно да използвам „Помощ от приятел“ с книгите „Какво да направим ако..“ 😊