Когато порасна …

Честит празник на всички пораснали и не пораснали деца! Дано всеки от вас е запазил частица от детето в себе си, която да му позволява да се връща към прекрасните детски спомени, когато има нужда от това!

В днешния прекрасен празничен ден двамата с Павлин се връщаме в детството като ще позволим и вие да се върнете с нас 😊 Темата е „Какъв исках да стана като порасна?“.  Пресъздадох разговора ни като някаква форма на интервю, за да не преразказвам думите на Павлин, а и моята емоция от спомените. Някак си ми се вижда по-истинско 😊

Каква искаше да станеш, когато беше малък/малка?

Павлин: Исках да последвам примерът на родителите си и да стана инженер. Винаги намирах някоя машинка, която да разглобя, в някои случаи – и да успея да сглобя обратно. Не беше важно каква функция изпълнява конкретната машинка, а как. Още помня едно от безгрижните лета на село и един фотоапарат, който така и не успях да събера отново. Случвало се е и да изправям косите на родителите си с експерименти с електрически уреди.

Лора: Художник! Мисля, че мама и тато насочиха избора натам, не съм сигурна. Но като кандидатствах за първи клас, някак се озовах на изпит по рисуване и влязох в художествена паралелка. Иии реших, че искам да съм художник 😊 После попораснах малко и в седми клас (по някакво невероятно стечение на обстоятелствата кандидатствах за бизнес паралелка. Буквално се влюбих в маркетинга и още тогава реших , че това е нещото, с което искам да се занимавам 😊

Какъв стана, когато порасна?

Павлин: Софтуерен инженер. Имах огромният късмет да се уча от най-добрите български преподаватели в тази област, след което съм работил със страхотни професионалисти, от които продължавам да научавам по нещо ново всеки ден. Мисля, че това, което най-много харесвам в професията си е възможността да виждам бързо ефекта от положените усилия.

Лора: Маркетолог 😊 Както вече споделих, в училище се влюбих в маркетинга. Обичам креативността и психологията, които а част от маркетинга. Харесва ми да правя анализи на база някаква информация и опитвам да предвидя какво всъщност ще проработи , за да предизвика интереса на потребителя и желанието му за покупка. И, разбира се, реализацията на всичко, което планираме и после проследяването на резултатите … Някаква малка гордост изпитвам, когато нещата са се получили както съм ги мислила 😊

Имаш ли хоби и какво ти се отдава от РАЗ?

Павлин: Когато успея да отделя време, продължавам да разглобявам всичко до което мога да се добера, вече в компанията на любопитни малки помощници. (потвърждавам, че е така и наистина изкарват невероятно време заедно, сглабяйки или разглабяйки какво ли не, хахаха) Иначе, никога нямам очакването че нещо ще проработи от раз. Някога ни повтаряха с чувство за хумор че ако това привидно се случи, значи има четен брой грешки в свършената работа. Но сериозно, постигането на всяка смислена цел изисква време, внимание и усилие. В противен случай резултатът остава неоценен.

Лора: Четенето брои ли се за хоби? Общо взето, чета, както повечето от вас вече знаят. Обичам да пиша. Всички тези текстове, които споделям тук с вас са ми някаква форма на хоби. Не са нещо, което искам да изкарвам пари, а по-скоро нещо, което ме разтоварва и ме доближава до вас 😊 Обичам да майсторя (и аз) някакви неща, но от хартия или полимерна глина. Не мисля, обаче, че има нещо, което да ми се получава от РАЗ. Добра съм в няколко различни неща, но пак – не ми се получават от раз. Просто с тренинг, почват да се получават по-лесно и по-лесно 😊

***

Разбира се, семейството ни се състои от четирима, така че включвам и другите двама, за да опознаете и тях, а и за да си запазя отговорите им за да мога да им ги дам да ги прочетат след години 😊

Каква (Какъв) искаш да станеш, когато пораснеш? Защо?

Константин: Аммм, искам да стана пожарникар, защото те гасят пожара и са смели пожарникарите.

Александра: Ами, искам да стана полицайка, защото те вършат много добри неща и на мен ми харесва доброто.

Константин: Полицаите и пожарникарите си помагат, така че и ние ще си помагаме после.

***

Не знам за вас, но на мен ми беше искрено приятно да изговоря всичко това със семейството си и после да го напиша тук 😊 Пожелавам весел празник и винаги да намирате нещо, към което да се връщате и да ви усмихва 😊