Изведнъж от всички пръчки се понесоха малки вълни от искри …

Ох, когато стане въпрос за вещици, вампири и всякакви такива фантастични същества, детето в мен направопирува от щастие. Сега, обаче, и родителят в мен, който е запален читател, е още по-щастлив, защото дъщеря ми се е запалила по същите тези вълнуващи фантастични персонажи. Признавам си, че предид книгата, която подхванахме заедно с Алекс да четем, някак си е нормално едно дете да се влюби в героя и да се постави на въображаемо ниво на неговото място.

Коя е книгата? Става въпрос за “Дневниците на вещицата по неволя” на издателство Асеневци. Книгата е част от поредица (се оказа, хихи 😁) и ние с Алексчето силно се надяваме съвсем скоро да видим и втора книга на български език. Иначе изданието е така направено, че е идеално за начинаещ читател. Главите са сравнително кратки (средно аритметично, защото има някои от по няколко реда и други от по 4-5 странички). Шрифта е голям и лесен за четене от дете на 7 години (каквото е моето, хихи 😁). И всичко е оформено под формата на дневник – с поправките, задраскването … Изключително удоволствие е за едно малко човече, което те първа се е научило да пише и чете, да захване “Дневникът на вещицата по неволя”. Тук искам да вметна, че Александра не я чете цялата съвсем сама. Започна тя, но като се умори – продължих аз, за да разберем какво се случва нататък в историята. Още първия път, когато захванахме да четем книгата стигнахме до средата 😁 И тук ми е трудно да кажа на кого му беше по-интересна – на Алексчето или на мен. Сякаш и двете се потопихме в историята още с първите редове 😊

И като казах история – всичко в “Дневникът на вещицата по неволя” се завърта около главната героиня Беа и приключенията й в “новото” училище”. Беа е съвсем нормално и обикновено момиче с не толкова обикновен баща 😁 Беа и баща й се преместват в малко градче на име Малко Заклинаево, около което има някаква мистичности и магичност. Не само по отношение на странното училище в гората или шантавите магазини, но и времето в Малко Заклинаево е особено. От един и същ момент може да бъде едновременно слънчево, но и да вали сняг. След това пък може да се появи мини-торнадо… Шантава работа 😁 Именно времето е и основната причина всъщност Беа и баща й да се преместят в Малко Заклинаево. Бащата на главната героиня е метеоролог и основната му цел е да размере какво и защо се случва с времето в малкото градче. Бащата, обаче, е и голям заплес (освен метеоролог 😁) и понеже е такъв, по грешка вместо да запише дъщеря си в нормалното училище в града, той я записва в това „Училището за необикновени изкуства“, в което униформата включва наметало, метла и пръчка.. И точно тогава започва щурата, весела част от историята (което е почти в началото на книгата де, но да 😊)

Историята е изпълнена с множество забавни моменти, но също и с много мили такива. Искрено се забавлявахме да видим как Беа се опитва да разбере вещерските неща, например, и сама да се дкосне до магията. Не е истина просто колко често й се случваше да изгаря нещо, което, всъщност явно е съвсем нормално за една вещица, предвид коментарите на едно от другите момичета в класа на Беа 😁 Супер интересни се оказаха и предметите, които се учат в това „Училище за необикновени изкуства“. И макар да всичко да беше в сферата на магията, много от нещата могат да дадат един по-различен поглед на ежедневието и в реалния живот. И май това е нещото, с което книгата спечели мен конкретно. Всичките малки неща, които на някакво подсъзнателно ниво учат на нещо голямо … И всичко това, гарнирано с хиляди смешни и забавни моменти – перфектната рецепта за книга, в която се влюбихме както аз, така и основния читател – Александра 😊

Благодаря на издателство Асеневци за предоставеното копие. “Дневниците на вещицата по неволя” е книга, която все още препрочитаме (Александра вече се опитва да си я чете съвсем самичка) и ще препрочитаме и съм истински щастлива, че имаме възможността да го правим ❤️