…не всички хора са добри и не всички са лоши. Ние влизаме и излизаме от тъмнината и светлината през целия си живот…

Първият ми досег до анти утопиите на Нийл Шустърман беше с поредицата Косачи. Още тогава се влюбих в начина му на писане (и страхотния превод на Гергана Минкова). Точно по тази причина веднага щом разбрах, че Orange books ще издават и друга негова поредица – бях сигурна, че ще я прочета. И въпреки, че познавах вече начинът му на писане, изобщо не бях готова за тази книга. Дори не съм сигурна какво очаквах от този роман на Шустърман, но със сигурност не беше това.

И тук трябваше на кратко да ви разкажа за какво става въпрос в книгата. Писах, трих, писах и пак трих … И сякаш анотацията казва едновременно достатъчно и НЕ достатъчно. Едва ли мога да опиша на кратко историята по по-добър начин:

След Втората американска гражданска война армиите на коалициите за Избора и за Живота стигат до мирно споразумение. Според приетия от тях Закон за живота човешкият живот не може да бъде прекратяван от момента на зачеването до тринадесетгодишна възраст. Но между тринадесет и седемнадесетгодишна възраст, родителите могат да се отърват от детето си чрез процес, наречен „разделяне“.

Технически погледнато животът на детето не свършва, тъй като органите му и други части от тялото му се използват отново от живи реципиенти. Според обществените лидери разделянето води до създаването на едно по-здраво и по-безопасно общество, тъй като проблемните и нежелани младежи са използвани за общото благо.

Конър е бунтовник, чиято заповед за разделяне е подписана от родителите му. Рита е дете от държавен детски дом, което е определено за разделяне заради съкращаване на разходите в бюджета. А Лев е десетото дете на родителите си и от раждането си е предопределен за разделяне като религиозен Десятък. Когато пътищата на тримата се пресичат, те започват да се борят за съдбата си. Но дали имат шанс да избегнат участта си и да докажат, че животът им заслужава да бъде спасен?”

“Раделени”, Нийл Шустърман

Уникална и в същото време стягаща душата книга! Светът, който ни показва Шустърман в “Разделени” е толкова … жив и изглежда толкова реален, че направо ми се изправя косата при мисълта да е истински.

А книгата се води YA… Аз, обаче, я четох с моето си (далеч не YA) майчино сърце, което сякаш засили усещането от книгата още вече (наред с превода на Ангел Ангелов, който също е много добър). Като сбор от всичко това, “Разделени” буквално ме разтърси – изключително силна, стряскаща, смразяваща кръвта дори на моменти, но и .. повдигаща важни въпроси. Дори бих казала, че едно от нещата, които правят тази книга толкова добра, и силно въздействаща са всичките теми, които засяга. Това, че поставя въпроси, на които автора не ти дава своята гледна точка, а те кара да мислиш за възгледите си … относно абортите, религията, дори политиката ако щеш. Прочитайки “Разделени“, читателя не разбира какви са възгледите на Шустърман по тези въпроси, защото автора дори с една дума не се опитва да ни накара да мислим, че едно конкретно разбиране за нещата е правилното. Той просто представя различните истории на героите си, с тези проблеми поставени в центъра на целия текст, след което ни позволява да размишляваме върху това ние самите къде точно се намираме спрямо проблемите в този свят, който той е създал… А и в нашия собствен…

Аз самата, бъдейки майка, след като прочетох “Разделени“, останах в съзнанието си с много други не зададени в книгата (и не свързани с нея, но свързани с децата, отглеждането, важните неща) въпроси. И ми трябваше повече от седмица да изляза от това състояние, в което ме вкара Нийл Шустърман. Не бях готова, честно си казвам. Не бях готова за подобна история, за толкова влизаща на вътре в сърцето и душата емоция …

Като цяло, “Разделени” не е книга, която да подхванете между другото, колкото да убиете малко време или да се разсеете от реалността си. Веднъж щом грабне читателя, историята не го пуска до края (че и след това). Това не е книга, през която може просто да се премине и да се продължи напред. Напротив! “Разделени” е книга, с която да седне човек и не просто да помисли, а да бръкне надълбоко в себе си и да осъзнае и разбере емоциите, които е изпитал, докато чете. Аз самата нямам търпение да видя и останалите три книги от поредицата, преведени на български език и силно се надявам Orange books съвсем скоро да ни зарадват поне с втората ❤️