“Наричаха я Грейс” – Маргарет Атууд

Не бях чела нищо на Маргарет Атууд докато не хванах “Наричаха я Грейс”. Не знам дали точно тази книга е най-добрия избор за първа среща с писателката 😀 Всички мои познати споделят, че е много различна от всичко друго, което са чели на Атууд, тааа да 😀 Да си призная и много се чудех дали изобщо да я чета точно поради всички шантави мнения на хората около мен, но се радвам, че все пак я прочетох.

Започна ми трудно. Изобщо липсата на пряка реч е доста стряскаща, още като го погледнеш листа пълен с букви от край до край, почти без никакви празни местенца (като да си поемеш въздух). Овен това, обаче липсата на пряка реч и с постоянното “тя каза”, “той каза” на моменти се изгубвах в разказа и се връщах назад, за да си припомня кой всъщност го е казал (както е казал, хаха).

Като изключим това, обаче, историята е супер пленяваща, интересна и ме държа будна няколко нощи. Да не говорим, че вече две седмици след като я прочетох (и две книги по-късно), все още мисля и усещам историята на Грейс. А книгите, които прочетох след нея, останаха някъде в небитието … В смисъл, като си кажа “за какво ставаше въпрос в едната” се сещам, но изисква екстра усилие, докато историята на Грейс ми е първа в съзнанието (вече 2 седмици).

“Наричаха я Грейс” е художествен (и до обогатен от писателката) разказ за убийство, случило се в средата на 19 век. Става въпрос за убийството на канадския фермер Томас Киниър и неговата икономка (и любовница) Нанси Монтгомери. Двама слуги, Грейс Маркс и Джеймс Макдермот, са осъдени за двойното убийство, като единия – Макдермот, е екзекутиран, а Грейс Маркс – осъдена на доживотен затвор.

Романът започва няколко години след процеса и осъждането на двамата слуги за планирано преднамерено убийство. В книгата, Грейс е интервюирана от д-р Саймън Джордан, изследовател на психични заболявания, който разследва нейния случай. Грейс няма ясен спомен за убийствата и не може да каже ясно дали (както твърди Макдермот) е помогнала в планирането и самите убийства или е била принудена да стане съучастник.

Това, което намираме в книгата, обаче, не е просто историята на 16-годишно момиче осъдено за убийство. “Наричаха я Грейс” е много повече. Те е една страхотна комбинация от различни гледни точки в представянето на историята, занимаваща Канада в края на деветнадесети век. Атууд предоставя на читателя комбинация от писма, правни документи, статии, бележки на пациенти, стихотворения и разказ от първа ръка, този на Грейс, за събитията, случили се в още в началото на живота й. Използвайки този стил на писане, авторката ни държи нащрек, така че преминаването през всички представени доказателства се превръща в интересно и активно преживяване.

Няма да ви разказвам повече, за да не разкривам по-гляма част от магията на текста. Мисля си обаче (независимо дали харесвате как пише Маргарет Атууд или не), че ако все още не сте чели “Наричаха я Грейс”, има смисъл да й дадете шанс.

И под “да й дадете шанс” имам предвид – не се отказвайте на първите 100-150 страници. Историята се разгръща точно след тях 😁