“Това е истинската магия. Да накараш някой да повярва, че може повече отколкото мисли.”

Днес ви срещам с още един много специален за мен човек! Специален, не само защо се появи в живота ми в момент, в който ми беше изключително трудно и ми помогна да се изправя. Специален, защото свети и заразява хората около себе си със светлината си. Специален, защото кипи от енергия да действа, да прави … да не остави света такъв, какъвто го е намерила, а по-добър.

Тя е също основателя на литературен клуб “Книжна мама”. Тя е човека, който стои зад “Чакаш книга”. Тя е този, който започна инициативата “Да подарим книга, вместо цвете” и много, много други … Такава е тя – Веси Пройчева.

Привет, Веси. Не знам колко хора от аудиторията те познават, но за тези, които не те познават, представи ни се. Коя е Веси Пройчева, какво вълнува сърцето и душата й?

Веси: Добър човек. Душата на компанията. 😃 Най-много ме вълнува да оставим добри хора след нас.

Много точно 🙂 Да минем и към основната тема, която ни и запознава в някакви степен – книги!!! Помниш ли коя е книгата, която запали искрата в сърцето ти към четенето и след която вече нямаше връщане назад?

Веси: Дааа, “Хари Потър”! Дотогава мислех, че четенето е досадно задължение, но се оказа, че може да бъде голяма наслада. Бях в пети клас.

Обичаше ли да четеш като дете?

Веси: Чета откакто станах на 6. Но да обичам четенето започнах след пети клас (с Хари Потър, както стана ясно). 😃

Има ли детски книги, които смяташ, че са ти оказали влияние (освен Хари Потър, хихи), такива, които са те изградили/променили като личност? Такива, които са променили живота и мирогледа ти в някаква степен.

Веси: В сърцето ми завинаги остана “Братята с лъвски сърца”. Може би единствената книга, която харесах от задължителната литература.

А сред книгите за възрастни, кои би откроила като такива?

Веси: О, толкова много! “Писмо до дъщеря ми”, всички книги на Остин Клиън, “Какво знам със сигурност” на Опра Уинфри, “Въпреки всичко” на Питър Сейдж, “Дръж се!” на Кристина Кузмич, “Преди да станем твои”, “Нищо” на Яна Телер.

Любим жанр? Автор? Книга?

Веси: Чета от всичко. Винаги мога да намеря книга или автор, който да ми допадне от който и да е жанр.

Случвало ли ти се е да оставиш книга и да не я дочетеш? Ако да – даваш ли й втори шанс след време или се отказваш око щателно?

Веси: Да, случвало ми се е. Преди много трудно ги изоставях. Сега все по-често. Времето е безценен ресурс. Скоро започнах за втори път “Да дойдеш на света” на Маргарет Мацантини, която преди половин година мислех, че никога няма да дочета, а сега ми е страшен фаворит. С Тери Пратчет така и не се разбрах, колкото и да се връщах към него.

Наред с книгите, литературния клуб Книжна мама, ти си и начален учител. Професия, която е много специална и (мисля си) важна. Как се получи така? Винаги си мечтала да си учител или?

Веси: Баща ми вярваше, че съм родена за учител, а аз бях сигурна, че не е достатъчно престижно. Радвам се, че живота ме опроверга. Това е моето призвание. Моят начин да направя света едно по-добро място.

Къде откриваш магията ти самата за себе си в тази професия?

Веси: В успеха на децата, на които им е било най-трудно. Това е истинска магия. Да накараш някой да повярва, че може повече отколкото мисли.

Коя е най-голямата трудност, с която си се срещала в професионално отношение?

Веси: Работата с родители.

Хаха, да, вероятно е така сега като се замисля 😃 А коя е най-голямата радост?

Веси: Работата с децата. 😃

Дано има повече учители като теб, които да учат децата ни не просто да четат, но и да обичат книгите и да откриват магията им с любопитство 🙂 Използвам вместо край, да те върна пак към книгите – Защо обичаш да четеш? Какво ти дава/носи четенето?

Веси: Защото успявам да избягам от битовизма. Успявам да открия решение на проблеми и вдъхновение за нови начинания. Четенето е магията, която нося със себе си.

Ех, че хубаво – четенето е магия 💝Май стана повече от магическо, като за чао. Благодаря ти, Веси! За мен беше изключително удоволствие, а вярвам и за хората, които ще прочетат разговора ни в последствие 💌