Обещанието на дракона

След като прочетох “Шест алени жерава” за 2 дни, нямах търпение да продължа с втората книга от поредицата – “Обещанието на дракона”, която е и финалът на поредицата за принцеса Шиори.

Във втората книга проклятието върху Шиори и нейните братя вече е развалено, но това не означава, че приключенията на принцесата са приключили. След като на смъртното легло на мащехата си, Шиори дава обещание да върне драконовата перла, която Рейкяма има, на законния й собственик, младата принцеса се отправя на едно опасно приключение. Приключение, в което тя трябва да отиде до кралството на драконите (и да излезе жива от там), да се справи с всички крадци, които копнеят да вземат перлата за себе си и са способни на всичко възможно, за да я получат и да се справи с още хиляди предизвикателства.

Самата перла също се оказва не съвсем обикновен товар. Тя се оказва заредена със зла сила, която е изключително непредвидима – притичваща се на помощ на Шиори в една минута и предавайки я в следващата – заплашвайки да разбие семейството на младата принцеса и да прекъсне нишката на съдбата, която я свързва с истинската й любов.

И въпреки наситената с емоции, преживявания и приключения книга, признавам си, че за мен “Обещанието на дракона” някак си не успя да достигне високата летва, която постави “Шест алени жерава”. Първата книга беше … едно изключително преживяване. Някак сюжетът беше структуриран и последователен. Не усетих нещо да ми липсва (освен Рейкяма, за което бях споменала, но както стана ясно – тя е героиня на предисторията, която очаквам с нетърпение да излезе тази година от Noble Star books). Имаше достатъчно информация за света , за героите … всичко се развиваше постепенно и с необходимата скорост … Просто бижу! За разлика от “Шест алени жерава”, в “Обещанието на дракона” сюжетът ми се видя малко по-разфокусиран и объркан. Наред с това, очакванията ми бяха за повече от кралството на драконите (да не кажа, че очаквах едва ли не цялата книга да се развие там и да не излизаме изобщо от него) … Не ме разбирайте погрешно, аз харесах и “Обещанието на дракона”, но някак си очакванията ми бяха по-високи от това, което получих …

Може би най-любимото и във втората книга за мен си остават чисто човешките отношения. Връзката на Шиори с Рейкяма, с братята й, с баща й … отношенията между принцесата и Серю, както и тези с Такан ☺️ Хареса ми, че в някаква степен имах възможността да видя повече от бащата на Шиори.

Плениха ме отново легендите, различната култура и нейния фолклор. Пътуванията до различни части от света, който изгражда Лим също имат специално място в сърцето ми ☺️

Просто ми се искаше сюжетът с демоните и този в кралството на драконите да бяха развити малко повече и може би да се преплитаха една идея повече, за да не остава усещането че от една книга скачам в друга. Искаше ми се героите да бъдат развити една идея повече за сметка на прекалено многото нови герои. Исках повече да разбера за драконите, за Серю …

Въпреки това, признавам си, че плаках на красивия  (и неочакван от мен) край. Може да е малко хаотична на места, но “Обещанието на дракона”  даде един наистина непредсказуем и емоционален край на историята и аз съм щастлива, че благодарение на тези две книги успях да се докосна до творчеството на Елизабет Лим. Тя наистина твори магия и най-хубавото е, че имаме възможност да се радваме на тази магия и на български език! С нетърпение очаквам предисторията, за да се потопя отново в приказния и вълшебен свят, които създава писателката ❤️