НеЦели

Днес ще ви говоря за една особена поредица, които някак неусетно ми влезе под кожата. Каквото и да кажа за Нийл Шустърман, ще е малко. Основното за него, обаче е, че не е за всеки и не се преглъща лесно. Въпреки това, всяка буца в гърлото си струва, защото повдига теми, поставя въпроси, за които сякаш си затваряме очите …

“Разделени” е тази поредица на Шустърман, която най-силно обикнах и която поглъщам за мигове … След първата книга (едноименната “Разделени”), буквално нямах търпение да прочета развитието на историята – “НеЦели”. Нямах търпение, но и имах такова. И двете книги хванах да чета в момент, в който да съм напълно убедена, че имам достатъчно физическото и психическото пространство, за да им отделя подобаващо такова. Просто не са книги, които да захванеш да четеш между другото. И категорично не заслужават да бъдат четени по този начин.

Иначе, както вече съм споделяла (ревюто ми за “Разделени”) поредицата разказва за бъдеще, в което битката между екстремистите, подкрепящи живота (и противници на аборта), и екстремистите, подкрепящи правото на избор, се е превърнала в буквална война. Последният компромис, до който стигат двете страни, е възмутителен и въпреки това е приет от двете страни – абортът е премахнат, но родителите могат да изберат да „разделят“ децата си. “Разделянето” е възможно само за деца на възраст между 13 и 17 години (процесът на разделяне не се счита за смърт, защото всички части на детето се даряват и поддържат живи в хора, които се нуждаят от тях).

Втората книга продължава точно там, къде приключва първата. Още с първата глава в “Нецели” става ясно, че  благодарение на Конър, Лев и Риса и бунта им в лагера за събиране на органи „Хепи Джак“, вече е невъзможно всички да си затварят очите за разделянето. За обществото, обаче, най-удобно е бунтуващите се младежи да изчезнат, което пък ще осигури и необходимите органи за трансплантиране. Етичността на този подход, обаче, вече е поставена под въпрос. Междувременно стая ясно и друг – разделянето се е превърнало в голям бизнес, в който са замесени могъщи политически и корпоративни интереси. А те искат не само процеса да продължи, но и да се разширява.

Нещата се развиват толкова … шантаво (поне за моето съзнание) и във втората книга се появява един нов образ, продукт на бизнеса с части от разделени. Кам е изцяло създаден от частите на други Разделени и на теория дори не съществува. Нещо като Франкенщайн, който се опитва да открие себе си, мястото си на този свят и смисъла на живота си изобщо … както и дали притежава душа, след като е сглобен от различни части на различни хора.

Колко шантаво е всичко това?! Направо не ми го побира главата какъв човек, какво въображение могат да родят подобни романи О.о В същото време, въпреки налудничавостта на сюжета, героите са толкова страхотно развити в дълбочина, че нямах нищо против новите, смяната на перспективата спрямо всеки от тях (и стари и нови герои). Нямаше гледна точка, която да не ми е приятно да чета. Даже напротив, “НеЦели” с цялата палитра от герои дава богатството на толкова много различни гледни точки, че кара читателя да се усети като част от историята и да види/ усети всичко в дълбочина и с размах.   И въпреки огромното разнообразие от персонажи, Шустърман е успял
запази всяка отделна личност различна от другите и в същото време – невероятно завладяваща. Всички герои, дори и “негативните” такива, имат изключително ясни мотиви и причини да виждат света по начина, по който го виждат. Някои са заслепени от вяра, други от мания, трети – от собствения си възглед за свят като цяло.

Наред с невероятните герои, в цялата книга всичко изглежда толкова истинно и реално, сякаш наистина се е случило. Това, в огромна степен, е благодарение и на “действителни” статии от вестници, в които се описват различни хулиганства на тийнейджъри. Тези реални статии, Шустърман е вплел изключително точно и на място в сюжета, че прави фантастичния свят, който автора изгражда, изключително близък (почти свързан) с нашия.

Просто думите не ми стигат да опиша колко морално сложна и завладяваща е цялата поредица. “Разделени” просто е поредица от романи, която човек трябва да изживее, за да разбере.