“Нашето вечно утре”, Габриел Зевин

Поредната книга, след която ми трябва време да осъзная какво се е случило с мен след прочита й. “Нашето вечно утре” ме грабна още с първия ред и не ме пусна, докато не дочетох (а и след това). С всичките емоции, които предизвика у мен, историята буквално премина през мен като торнадо, оставяща ме да се чудя какво ми се е случило.

Това не е една типична щастлива любовна история. Не! Историята в “Нашето вечно утре” е невероятно тъжна и на моменти чак болезнено истинска и изпълнена с много истински емоции. Книга, която ми се струва не възможно да остави читателя безразличен…

---

Животът на човека се състоеше от изборите, които правеше.

---

“Нашето вечно утре” проследява живота на Сейди и Сам, които се срещат в болница като деца. При едно от посещенията на Сейди при болната й сестра, тя се запознава със Сам, който е преживял ужасяваща катастрофа, след която остава с ужасяваща травма на крака. Душите на двамата успяват да се докоснат покрай видео и компютърните игри, в които и двамата намират спасение от реалността (така както за мен например са книгите). Двамата приятели (след кратка раздяла) се срещат отново в колежа. Среща, която се оказва основна за цялата история. Среща, която показва (в някаква степен) дълбочината на емоциите и взаимоотношенията, на които читателя става свидетел в продължение на целия роман. Среща, след която, Сам и Сейди решават да се посветят на една мечта – да създадат компютърна игра заедно. Играта се оказва супер хит, който им печели слава и финансови средства, но дали това е достатъчно, за да е щастлив един човешки живот?

Този и много още въпроси поставя Зевин в романа си. Роман, който е буквално ролъркостър от емоции и чувства, изпълнен както с щастливи, така и с изключително мъчителни и дори шокиращи моменти. Моменти, обаче, които всъщност изграждат и определят приятелството между Сам и Сейди. На моменти книгата е толкова интимна, че ни позволява да надникнем в душите им, показваща ни не само тях като хора и приятели, но и трудно пътуване, което е живота на моменти. И може би именно това прави романа едно невероятно искрено  и дълбоко преживяване. Сякаш ние, като читатели, опознаваме двама истински съществуващи хора. Виждаме изграждането им като личности от детството нататък, когато порастват и откриват себе си – с всички бъркотии, проблеми и борби, които трябва да преодолеят по пътя.

---

Това означава да се научиш, че любовта е едновременно и константна, и променлива величина.

---

Толкова въвлечена бях в историята и в самите герои, че искрено им се ядосвах и се надявах да се вразумят, когато спореха и се отдалечаваха още повече един от друг. Макар че, като се замисля сега, именно това, че понякога бяха глупави и егоистични е нещото, което прави този роман толкова близък до реалността. Така е в истинският живот все пак. Перфектни, безгрешни хора няма. Хората и взаимоотношенията между тях са трудни и сложни и ако всичко в книгата вървеше гладко, тя едва ли би била този уникален шедьовър, които е в действителност.

„Нашето вечно утре“ е един изключително невероятен и сложно изграден роман, който показва многообразната същност на човешката идентичност, но също и тази на славата и провала , на спасението което понякога търсим в игрите (книгите или друго), но преди всичко – чисто човешката нужда да сме свързани, да не сме сами: да бъдем обичани и да обичаме. Да, това е любовна история, но не е такава, която сте чели преди. Това е роман за любовта и приятелството, където приятелството е по-важно от любовта или може би дори най-силната форма на любов всъщност.