Смешна история, Емили Хенри

Рядко чета резюметата на книгите … Предпочитам да се потапям в историите “на сляпо”, защото така нямам предварителни очаквания и сякаш е по-трудно мога да се разочаровам. Така подходих и със “Смешна история” на Емили Хенри с вярата, че след като е от нея – значи ще е хубав и отпускащ роман ☺️

Е, права бях! “Смешна история” е най-новият роман авторката и съвсем скоро се появи на българския пазар, благодарение на издателство Софтпрес. Сюжета на книгата проследява историята на детската библиотекарка Дафне, която наскоро е била зарязана от годеника си заради най-добрата му приятелка. Сега Дафне споделя апартамент с Майлс. Небрежен и хаотичен, Майлс е пълната противоположност на практичната и затворена Дафне. Общото помежду им обаче е това, че и той наскоро е бил зарязан от приятелката си, която го напуска заради годеника на Дафне. Когато Дафне и Майлс са поканени на сватбата на бившите си, момичето решава да излъже, съобщавайки на бившия си годеник, че ще отиде на сватбата със своя нов приятел – Майлс. Но колкото повече време прекарват във симулиране на връзката си, толкова повече Дафне и Майл се сближават и нещата излизат извън контрол.

---

Същата тази вселена, която най-безцеремонно отнема разни неща, може да ти даде други, за които дори не си мечтал.

---

Хареса ми историята и романтиката. Емили Хенри е царица на изграждането на герои, в които много лесно се влюбва човек и заживява с историята им. Но най-много ми хареса да се потопя и да помисля върху всички други теми, които поставя авторката в последната си книга. Искрено се наслаждавах на сериозните разговори, насочени към не функциониращи семейства и децата от такива семейства, както и какво влияние оказва всичко това в бъдеще върху връзките и семействата на тези децата. Как изобщо човек успява да надникне вътре в себе си и да намери раната, която носи от детинство и да съумее да намери начин да я излекува, за да си даде шанс за един пълноценен живот в бъдеще?! Много от проблемите и недостатъците на главните герои (не само на Дафне й Майлс, но и на другите изиграващи главна роля в развитието на историята в книгата) идват от травми, които са преживели през детството си. И като говорим за травми не говоря за физическо насилие, а повече за това отношенията между родителите как се отразяват на децата. Егоизма и психическата нестабилност на някой от родителите как белязва бъдещето на децата …  Ей такива, невидими травми, които хората носят у себе си. Травми, които понякога дори не подозираме, че носим в душите си, докато нещо не отключи раната и не възобнови болката от нея.

---

Вярвай на действията на хората, а не на думите им. Не чакай човек, който не бърза да стигне при теб.

---

Друга тема, която книгата поставя е за приятелството и какво всъщност се иска, за да бъдеш приятел или някой друг да бъде твой приятел. Особено много ми хареса, как Емили Хенри е представила приятелството между Дафне и Ашли (колежка, която в последствие става приятелка на Дафне) – не като линейна права а като кардиограма със своите върхове и спадове. Това, което е в основата обаче, е че линията си остава цяла, непрекъсната и както е при кардиограмите – сърдечна ❤️

---

Не можеш да принудиш някого да дойде, но можеш да си научиш урока, ако не дойде.

---

Ашли е от типа приятели, от които всеки има нужда. Този, който не се страхува да ти каже нещата право в очите, но в същото време да го направи така, че да не досчупи вече напуканите ти душа и сърце и да ти причини повече болка. Даже обратно – да ти каже нещата с такава грижа и внимание към теб самия, че да успееш да ги чуеш и разбереш, загърбвайки гордостта си и поемайки отговорност за живота и постъпките си.

Имам чувството, че казвам това всеки път, когато прочета книга на Емили Хенри, но тази може да ми е една от най-любимите. Буквално потънах в сюжета, в героите, в техните проблеми, забавни случки и всичко около тях, че ми трябваше повече от седмица да се отърся и да накарам съзнанието ми да си даде сметка, че “Смешна история” е роман, а не част от реалността ми. Просто хумора на авторката и героите й, начинът, по който ме накара да изпитам буря от емоции и чувства … Смях се много, плаках, усетих се близка до всеки от героите. “Смешна история” се води любовен роман с комедийни елементи, но всъщност е толкова много повече. Книга, която достига до кътчета на сърцето и душата, до които човек дори не подозира, че е възможно да стигне четейки “любовен” роман.  Книга, която човек трябва да преживее, за да разбере за какво говоря ☺️