Пътят на подправките, Мая Ибрахим
От доста време на шкафа ми с TBR книгите и съм супер щастлива, че най-накрая прочетох книгата, благодарение на леко побутване от литературния клуб на Краси (където ни е книга на месеца). Отново не бях чела нищо за книгата и нямах представа с какво ще се сблъскам между страниците й. И отново останах впечатлена 😊 Единственият недостатък от това, че нямах идея с какво си имам работа е, че книгата се оказа първа от трилогия. Трилогия, която все още не е написана и сега ще тръпна в нетърпение за излизането на следващите две книги (втората е планирана за ноември тази година да излезе на английски, и догодина на български .. ).
Иначе, “Пътят на подправките” ни пренася в един доста далечен за мен свят. Свят, който не познавам, но чиято митология звучи невероятно магична и вълнуваща и в която се потопих с огромно вълнение. Книгата е базирана на арабската митология и разказва за скрития пустинен град Калия и тайната магия на подправката мисра. Подправка, събуждаща магическите дарби в тези, които пият чай от нея. С помощта на тази магическа подправка, седемнадесетгодишната Имани владее камата като никой друг, спечелвайки си репутацията на следващия (след брат й – Атир) най-велик войн борбата с джинове, зли духове и други чудовища, които бродят сред пясъците.
Братът на Имани, обаче, е хванат да краде от специалната подправка – знак за зависимост, след което изчезва в смъртоносните Забранени земи. След изчезването му, всички го смятат за загинал, докато Имани не се натъква на доказателства, че може и да е жив.
За да открие и върне брат си у дома, тя сключва сделка със Съвета и тръгва на мисия към Забранените земи. Мисия, ръководена не от кой да е, а от Таха – момчето, което освен доста мощен магьосник е и човек, който искрено ненавижда Имани …
-Ако светът е тъмен и си единствената която има пламък, какво правиш?
– Споделяш го – отговорих […]
– Да, Ярко острие, понеже несподелената светлина е потушена светлина.
Въпреки че “Пътят на подправките” е дебютният роман на Мая Ибрахим, стилът й на писане е прекрасен и аз искрено как пише авторката. Да, света, които писателката представя пред читателя, има потенциал да бъде разгърнат повече, но се надявам това да се случи в следващите книги от поредицата 😊 Самият свят е пълен с всякакви интересни места. Описанията на Калия и Забранените земи са така красиво направени, че е почти невъзможно да не си ги представиш и да усетиш аромата на подправки и чай, докато четеш романа. Всичко това в комбинация с мистиката на арабската митология, правят произведението истинско бижу 😊
Признавам си, че някои неща от персонажа на Имани на моменти ми бяха дразнещи, но това е моето лично преживяване с книгата. И въпреки това, смея да споделя, че това, че книгата е разказана от първо лице именно от персонажа на Имани, много лесно се потопих в историята и успях да усетя всяка от емоциите на героите (не само на Имани, но и на другите) и да “вляза в обувките им” 😊
Душата не е нито статична, нито ограничена; изграждаме я през целия си живот чрез всеки избор, който правим. Несправедливостта свива душата; щедростта я увеличава. Безкористните действия я обогатяват.
Освен чисто тийнейджърските емоции, на които ставаме свидетели в “Пътят на подправките”, книгата обаче крие много повече. В основната си част, романът ни представя какво реално е колонизацията, социалните различия в една страна, но заедно с тях дава и начините, по които хората биха могли заедно да преодолеят тези разделения. Всичко това, облечено в един чудесно изграден свят, герои, които по чисто човешки действат … обичат, грешат, преценяват другите наоколо (някои правилно, други – не) … борят се за това, в което искрено вярват на моменти толкова сляпо, че никой не е способен да отвори очите им, ако не го направят сами… Всичко това е съществена част от книгата и може би е нещото, което доближава героите от романа до читателя най-много и прави информацията в самата книга много по-правдоподобна 😊
Книгата наистина е трудна за оставяне. Веднъж навлезеш ли в арабската магия, просто става невъзможно да излезеш 😊
