В СВЕТА НА КНИГИТЕ,  мама чете

Седем дни през юни, Тия Уилямс

Влязох в някаква серия от невероятни по своя си начин книги. Тази, за която ви разказвам днес е поредната такава. “Седем дни през юни” е много различна от повечето книги до които се докосваме (и за които ни тръбят от всички медии). И искрено съжалявам, че толкова малко се говори за тази книга. Аз самата, ако не бях попаднала на подкаста на Диди, не знам дали щях да съм я прочела. А книгата заслужава внимание. Истински заслужава да бъде прочетена, да се говори за нея … да има повече шум около нея, защото далеч не е просто романтична история. Даже в по-голямата си час т далеч не е и романтична, колкото е истинска. Няма ги тия захаросани епизоди, които изскачат от всяка романтична книга. Напротив – истинска е; такава, каквато можем да я видим в живия живот. Героите са истински, взаимоотношенията им са такива … проблемите, за които говори (не романтичните проблеми, но проблемите в обществото) също са такива …

Романът проследява живота на Ева Мърси и Шейн Хол – двама успешни със своите книги писатели. Историята се прехвърля между минало и настояще, като оплита така добре двете исторически линии, че миналото да даде яснотата, кото ни липсва в настоящето.


“Клоните на дърветата растат, докато не докоснат клоните на най-близкото до тях дърво. Така остават свързани завинаги. Защото ако са достатъчно близо едно до друго,, корените им започват да растат заедно. Толкова са преплетени там долу, че независимо какво се случва над земята, те остават свързани.”


Ева й Шейн имат общо минало – в което не просто животите им се преплитат, но и душите им намират своя дом … за една седмица през един далечен юни. В настоящето и всеки от двамата живее своя собствен живот, надявайки се да е избягал от миналото. Срещата им на едно литературно събитие, обаче, ги кара да се изправят отново срещу демоните в себе си; тези, които не са успели да преборят, а само са приспали някъде дълбоко в душите си. Този път обаче демоните не могат просто да бъдат приспани, а Ева и Шейн трябва да намерят начин да се преборят с тях и да продължат животите си (дали заедно или всеки сам за себе си) “на чисто”.

Историята, която ни представя Тия Уилямс е история за бремето, което може да носи болката (физическа и психическа) и начина, по който тази болка се отразява във всички аспекти на живота, включително и във взаимоотношенията ни. И как именно тази силна болка може да изчезне, принуждавайки ни да прибегнем към нездравословни навици. И Ева, и Шейн, страдат – всеки от различен вид болка. Ева има непоносима мигрена, която я принуждава да разчита на огромни количества болкоуспокояващи, за да може да преживее мигренозните пристъпи. Шейн пък преживява катастрофа като малък, която води до смъртта на осиновителката му… Болката от вината, която усеща всеки ден, той лекува  … с алкохол.

Срещайки ги отново в настоящето, Тия Уилямс ни показва истинската болка и сила в това да простим и да се научим да се освобождаваме от миналото. Силата в това, да избереш да бъде щастлив, колкото и труден да е този избор.

Да прочета “Седем дни през юни” и да се потопя в историите на Ева и Шейн беше … болезнено, най-вече защото героите бяха толкова истински, чувстващи и емоционално съсипващи … Да, както казах и в началото – това не е типичната романтична история, в която двама обикновени хора с обичайните си ежедневни проблеми се влюбват и заживяват щастливо. Тази история е за двама съсипани емоционално тийнейджъри, които се откриват и намират спасение един в друг. История и за двама изтормозени и борещи се да се запазят цели, възрастни, които се откриват отново след цели 15 години и успяват да намерят пътя не просто един към друг, но и към себе си – всеки към своето вътрешно, най-съкровено аз…

Да, “Седем дни през юни” не е лесна история за четене и преглъщане,  поради цялата болка и страдание, през които преминава всеки от тези герои в цялата история. Това не е вашето пухкаво парче романтика, което носите със себе си в самолета. Но определено е един от най-стойностните и истински романи, до които съм имала възможност да се докосна … които съм имала късмета да усетя и изживея, заедно с героите в него.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.