“Главното което ми носи четенето е бягство от реалността и това ми стига.”

Отдавна не съм ви срещала с вдъхновяващи хора, което си признавам като грешка. Днес ще си говорим с един от хората, които си струва да познавате и следвате из различните мрежи. Едва ли са много хората, коити не са чували за YouTube канала Krasi’s Bookish World. Ако все пак вие сте от тези малко – това е канал, с който да се потопите в един истински красив, интересен и вълнуващ книжен свят – света на Краси ☺️ А днес си говорим точно с него – книжната хала Краси, който всяка седмица ни среща с различни книги, писатели, издателства и ни помага с видеата си да пропаднем сред магията на книгите ☺️

Привет, Краси. За хората, които ще прочетат разговора ни, но по някакво стечение на обстоятелствата все още не те познават – кой е Краси, какво вълнува сърцето и душата му? 🙂

Краси: Привет, като човек, който обича да снима видеа с книжни хора и обича да им задава този въпрос, на мен ми е малко трудно да реша как да се представя. Но добре, аз съм Краси и като типично теле (не съм по зодиите, но това е много вярно), обичам да ям, обичам да спя и много обичам да чета. 😜🤣

Как се роди идеята за канала Krasi’s Bookish World?Какво харесваш най-много в това, което правиш?

Краси: Не веднъж съм разказвал, но тъй като аз започнах да чета активно след една депресия(много странно ще прозвучи, но много се радвам, че ми се случи), съвсем случайно в YouTube открих видео с книжно съдържание и така реших да си запълвам времето, като си поръчах няколко книги. Взе, че ми хареса доста и четенето и говоренето за прочетеното. За съжаление обаче, най-близките ми хора(към дадения момент) не са толкова активни читатели и изобщо не четат фентъзи и нямаше с кой да обсъждам прочетеното. Един ден след поредния разговор с една приятелка, в който аз бях “…мале, мале знаеш ли какво прочетох… а какво гледах…”, тя се обърна и ми каза “виж какво, грам не ми е интересно това което ми разказваш, но ще те изслушам, а ти защо не пробваш да си направиш канал и да намериш хора, с които да си обсъждате тия неща?”. Дълго време ме беше срам, беше ме страх дали няма да ме хейтят, дали ще се намери изобщо някой, който да гледа това което ще направя, но се престраших и ей ме на шест години и половина по-късно си говорим с теб за това. А относно това какво харесвам най-много в това, което правя, ще започна с това, че най-много НЕ харесвам обработването на видеа🤣, но с времето свикнах, а най-любимо ми е когато някой ми каже, че си е купил любима моя книга заради мен и му е харесала. Аз по принцип не съм най-общителния човек, но по време на книжни изложение или други книжни събития много обичам да си говоря с хора за книги и това ми е много любимо също. Дори много обичам да споря с хора, когато някой не харесва книга, която аз харесвам или обратното. Този тип дискусии са ми най-любими. 😊

Ооо, да. И мен самата си ме вдъхновил за някои покупки, хихи. Но едно от нещата, които искрено ме радват мен е, че смело си казваш нещата както са били, със страха и всичко. И това може да се окаже нещото, което пък да вдъхнови друг човек и да му даде смелост да опита да си сбъдне мечтата, каквато и да е тя ☺️ Обратно към работата ти, обаче 😁 Кое е нещото, което най-много те радва в самото boooktube-ване (има ли таква дума?)?

Краси: Отговорът тук май малко ще се припокрие с предходния. Но да, обсъждането на книги, корици, персонажи, автори ми е супер любимо. Друго нещо, което много харесвам свързано с booktuber-стването, е факта че вече попорасналата ми племенница се превръща в млад читател, който се вълнува да си направи читателски дневник, да разкаже какво я е впечатлило в последната прочетена книга, какво я е ядосало и да ме юрка да прочета любимите ѝ книги.

Ей, че хубаво! Да си вдъхновител и пример за подражание на собствената си племеница е голямо признание. И като стана въпрос за нейните любими книги, помниш ли коя е книгата, която запали искрата в сърцето ти към четенето и след която вече нямаше връщане назад?

Краси: Дълго време на този въпрос отговарях поредицата “Здрач” на Стефани Майер, защото в тийнейджърските ми години се появи екранизацията на първата книга с Робърт Патинсън и Кристен Стюарт и толкова много ме впечатли(не мога да кажа с какво към днешна дата), но след като го изгледах веднага си купих втората. След прочита на “Новолуние”, се върнах и към “Здрач”, а след това чаках излизането на всяка следваща книга от поредицата. Това обаче беше моментно. Като истинско начало на читателския ми живот бих казал, че е прочитането на “Самодива” на Краси Зуркова. Бях изключително впечатлен от историята преплитаща модерния свят и история със самодиви, развиваща действието си в щатите.

“Здрач” и нейната магия, както ти самият каза, са се случили в тийнейджърските ти години. А обичаше ли да четеш като дете?

Краси: Оооо, не 🤣 Аз започнах да чета стабилно малко преди да стана на 27. 🫣 Като дете виждах книгите като едно изключително натоварващо и ужасяващо наказание и време, което вместо да прекарам в игра, аз трябва да се занимавам с четене. Летните списъци бяха едно от най-страшните неща, може би само ходенето на зъболекар ме плашеше повече. Сега обаче се опитвам да наваксвам с пропуските и не е лесно.

И все пак, има ли детски книги, които смяташ, че са ти оказали влияние, такива, които са те изградили/променили като личност?

Краси: Нямам спомен за такива книги, защото както казах аз не обичах да чета като дете и го правех по задължение. Помня, че много харесах “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, но защо не помня и смятам да я прочета отново. Към днешна дата има много готини модерни детски книги, които  могат да дадат насока на децата и аз обожавам историите на Мортина и Малварина, които могат да покажат на децата, че не трябва да съдим различните от нас, преди да ги опознаем. Обожавам “Коралайн”, която по своя чудат начин ни показва много неща във взаимоотношенията в семейството и околните. “Търсачите на звънчета”, също обръщат внимание на взаимоотношенията, но този път приятелските и между братя и сестри, а и много ми напомняше на “Ян Бибиян”. Не знам дали отговорих на въпроса, но пък препоръчах супер яки детски книги.🤣

Ооо, отговори, да. А и препоръча наистина доста хубави детски книги ☺️ А сред книгите за възрастни, кои би откроил като специални?

Краси: Имам три книги, които са доста различни една от друга, но са ми помогнали в много тежки моменти и мисля, че са ме направили по-добър човек към самия себе си. Аз съм човек, който обича да се самонаказва и притежавам огромна несигурност към почти всичко което правя… когато снимам видеа, почти винаги има гласчета, които ми повтарят “това можеше да е по-добре” и такива които са “абе толкова си можеш, не се пробвай пак, че ще стане по-зле”. В момента на бърнаут, който преживях преди вече две години открих “Помощ” на Мариан Пауър и много ми хареса. Книга за жена, която решава да тества 12те най-популярни книги за самопомощ и как и повлияват. Историите на Джеймс Норбъри за пандата, дракона, а сега и за котаракът са ми супер любими, а самите издания са невероятни. Съветите, които дава автора в книгите си винаги идват в най-правилния момент при мен. И за финал “Икигай: Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот” ми е много любима и важна книга. Когато говоря за книгите, които са ми помогнали в трудни моменти и са ме изградили като човек, винаги обичам да вмъквам като Honourable mention и “Четирите споразумения”. Спирам до тук 😁

Леле, очаквах други заглавия, ако трябва да си кажа честно. Но пък тези ще дадат възможност на хората да погледнат и по-надълбоко ☺️ Минаваме обаче на това, което аз си чакам като препоръка от теб, хихи 😁 Любим жанр? Автор? Книга?

Краси: Може би най-много обичам фентъзи и съвременна проза, но ако трябва да е само един ще е фентъзито. Любими автори имам мнооого, но най-най-най-най са ми Маделин Ру, Дерек Ланди, Аби Даре, Даниел Валантайн, Мария Касимова-Моасе, Камелия Кучер, Цветелина Владимирова, Емил Минчев, Мартин Колев, Милен Хальов, Марин Трошанов, Николай Пеев, Йорданка Белева, Цветелина Цветкова и още много има, но нека спра до тук 🫣🤭 А най-любима книга “Момичето с гръмовния глас” Аби Даре.

Маделин Ру! Дочаках я 🫣 Като се върнем на четенето като цяло. Случвало ли ти се е да оставиш книга и да не я дочетеш? Ако да –  даваш ли й втори шанс след време или се отказваш окончателно?

Краси: Ооо случвало се е и даже все по-често се случва. Давам шанс на книги до време. Усетя ли, че ми е мудна, скучна и започвам да не следя какво се случва, я оставям. “Портретът на Дориан Грей”, беше първата ми DNF-ната книга, когато бях на 18. Спомням си, че ми беше бавна, с много архаични думи и изключително скучна, но преди 2-3 години реших да ѝ дам отново шанс и да я слушам в аудио вариант. За ден или два я изслушах (или поне такъв ми е спомена). Супер много ми хареса и установих, че на 18 изобщо не съм я разбрал. Наскоро ми се случи почти да зарежа книга, но нещо ме караше да продължавам с нея и не знам защо. Главната героиня ме дразнеше супер много, атмосферно не ми харесваше, нооо продължавайки в един момент всичко придоби смисъл и книгата от макс 2 звезди, се превърна в 5-звездна такава. Тя се появи в много тежък и гаден момент, но тъй като аз я виждам като книга за надеждата и шанса, много се зарадвах че не я зарязах. Говоря за “Странстващият албатрос” на Деметра Дулева. Та оставям, ама не винаги 🤣

Супер. А коя е книгата, която в момента стои на нощното ти шкафче и чака да я отвориш? 

Краси: Аз нощно шкафче нямам, но пък леглото ми е доста голямо и си ги трупам до мен 🤣 Книгата, която ще отворя като си допиша отговорите на въпросите ти е “Пътят на подправките” на Мая Ибрахим, която е книга в читателския ми клуб #TheHouseOfХАЛА 😁 В началото съм и още се ориентирам какво се случва и за какво се борим, стила на авторката е малко дървен, но атмосферно ни отнася в близкия изток с палми, пясъци и джинове и това ми е много любопитно как ще се развие.

О, да. Аз я харесах много (може би точно заради тази мистичност, която ни е доста далечна на нас европейците). Значи “Пътят на подправките” е хартиено издание … това ли предпочиташ като носител – на хартия, дигитално копие или аудио книга?

Краси: О, всякак 🤣 но на български предпочитам на хартия или в електронен вариант, на английски в аудио.

Много ми е приятно да си разговаряме, но всичко хубаво има край … И за да не е просто “чао” … вместо край ще хвърля още един въпрос – Защо обичаш да четеш? Какво ти дава/носи четенето?

Краси: Не знам защо обичам да чета, просто така се случи. Главното което ми носи четенето е бягство от реалността и това ми стига.

“Бягство от реалността”. Май за повечето хора е това – да посетиш места, да срещнеш същества, които иначе в реални живот, би ти било трудно … И да го бях планирала, нямаше да се получи по-хубаво като за край 🙂 Благодаря ти, Краси! За мен беше удоволствие, а надяваме се и за читателите ще бъде в последствие 🙂

Краси можете да откриете на някое от тези места:

YouTube: https://youtube.com/@krasis_bookish_world

Instagram: https://www.instagram.com/krasisbookishworld/

Facebook: https://www.facebook.com/krasibookishworld/

Patreon: https://www.patreon.com/krasisbookishworld

Goodreads: https://www.goodreads.com/user/show/65579362-krasi-karaivanov