Да спасиш огърня, Итамар Виейра Жуниор

“Да спасиш огъня” е първата ми среща с творчеството на бразилския автор Итамар Виейра Жуниор, макар това да не е първата му издадена книга на български език. Да си призная, имах високи очкавания, заради всичко, което се пише и говори за автора и за романът му “Торто Арадо” (който имаме и на български език). По принцип не е хубаво човек да тръгва с високи очаквания, защото вероятността да остане разочарован е по-гляма така. Обаче е и по-сладко, когато тези очаквания се покрият и дори надскочат ☺️ Харесах изключително много “Да спасиш огъня” и със сигурност ще прочета и другата книга на автора ☺️

“Да спасиш огъня” ни потапя в Бразилия, където Мойзес живее с баща си Мундиньо и сестра си Лузия в провинциално село, известно като Тапера до Парагуасу, на брега на едноименната река във вътрешността на Баия. Другите братя и сестри на Моисес са разпръснати по света. Тапера е общност от фермери, рибари и грънчари от афро-индианци , които живеят в сянката на католическата църква (собственик на манастир, построен през 17-ти век и собственик на земя) и настроенията на своите религиозни членове , които също са податливи на алчност и страсти. Без майка, Мойзес получава майчина обич – не без някои скарвания и разправии, разбира се – от Лузия, млада жена, заклеймена сред населението заради предполагаемите й “вещерски” сили. За да изкарва прехраната си, Лузия става усърдна перачка в манастира и започва да води живот с дълбок религиозен смисъл, което я кара да образова Мойзес строго. Близостта й до църквата гарантира на момчето и образованието, което по-големите му братя и сестри нямат. Училищният живот със свещениците обаче ще постави Мойзес в контакт с преживявания, които ще бележат живота му завинаги и чиито последици ще променят връзката му със сестра му Лузия. Тя самата пък носи спомена за своите братя, които един по един са заминали в търсене на по-добър живот, докато тя е трябвало остане и да се грижи за къщата и брат си, да подкрепя баща си и да се справя с насилието на общност, която сякаш започва да забравя корените си.

Смислово, историята е разделена на четири части, като първите три ни разказват какво се е случило през погледите първо на Моузес, после на Лузия и накрая през погледа на Мария Кабокла. Всяка следваща гледна точка разширява картината и показв адетайли, които са липсали в предходната. Малко като пъзел – виждаш как постепенно пред очите ти се разкрива цялостен пейзаж. Постепенно читателя успява да разбере някои неща, за които Мойзес ни е разказвал, след като се докосва до историята на Лузия например…  Всеки разказвач в романа (дали това е Мойзес, Лузия или Мария Кабока) е сякаш отделна, привидно несвързана с другите, нишка. С последната четвърта част, където разказвачът е дистанциран от фактите, които са били представени пред читателя, нишките се свързват и водят до повторното тълкуване на един свят, изграден върху силни и емоционални истории и колониални проблеми.

Многоластовия разказ на Итамар Виейра Жуниор прави историята още по-осезателна … С книгата си, авторът ни разказва истории с толка много платове, които постепенно изграждат усещането у читателя сякаш е там на място и вижда нещата с очите си. Историята се развива в продължение на десетилетия от живота на няколко героя, на едно семейство, преплитайки техните проблеми, тревоги и дори конфликти … Но нещата не остават на повърхността, а в течение на историята читателят влиза все по-надълбоко в проблемите не само на едно семейство, а на обществото като цяло и не може да те остави безразличен към всичко , на което ставаш свидетел!

“Да спасиш огъня” е разказ, който не просто прочиташ, а който усещаш със сърцето и душата си. Разказ, който просто трябва да преживееш, заедно с героите на романа!