“Сребърна песен, нощен пламък”, Амели Уън Джао

“Песен за последното кралство” е една от поредиците, от които имам не само българското, но и издание на английски език. Всъщност като видях красивата корица в Illumicrate изобщо не се замислих, ами направо поръчах кутията с тази книга. В последствие поръчах и втората (пак от Illumicrate). Докато дойдат при мен, Преси от Лютиче вече беше споделила, че ще ги издава на български език, което е и причината да не ги прочета по-рано. Факт е, че първата книга от поредицата излезе преди доста време, но докато Преси не обяви, че издава и втората книга, не исках да се потапям в историята, за да не се чудя как да си я припомням отново в момента, когато излезе и “Тъмна звезда гори, бяла пепел се сипе”. За щастие Преси беше супер бърза и вече държа в ръцете си втората книга от “Песен за последното кралство”, та смело мога да ви споделя впечатленията си от първата ☺️

“Сребърна песен, нощен пламък” ни пренася в свят силно повлиян от китайското потекло на авторката Амели Уън Джао, която прави и книгата толкова грабваща и магична за мен. Китайската митология и легенди са ми изключително далечни. Изобщо Китай като манталитет и вярвания е страна, която много малко познаваме тук в Европа. Вече не веднъж съм споделяла колко силно ме привличат романи, базирани на историята, вярванията и митологията на някоя държава. Това важи с още по-голяма сила за романи, които ни пренасят в далечни както геогравски така и ментално, светове, за които знаем доста малко по принцип. В този ред на мисли, “Песен за последното кралство” е поредица, която ме грабна както с кориците си, така и с историите, които разказва и света, в който ни пренася. Свят, който е колкото далечен, толкова вълнуващ, пленителен и интересен.

А, след това лирично отклонение, да се върна на “Сребърна песен, нощен пламък”. Романът ни запознава с двама главни и доста основни за поредицата герои. Лан живее под управлението на елантските колонизатори, които са нахлули и превзели кралството на нейния народ, като между временно са убили и майка й. След убийството на майкай Лан получава един мистериозен знак на ръката си. Знак,  който само тя може да види, и във времето докато не е на работа (като певица), тя се опитва да разбере какво означава знакът.

Дзен е един от легендарните магьосници от Последното кралство. Когато Дзен се натъква на Лан, той по някакво чудо може да вижда белега на ръката й и така разбира, че тя носи някаква скрита сила. И Лан, и Дзен крият тайни дълбоко в себе си. Тайни, които трябва да запазят скрити от другите, но и такива, които те самите тепърва ще трябва да открият. Съдбата е преплела пътищата на Лан и Дзен, но бъдещето им е забулено в несигурност. И двамата притежават силата да освободят сънародниците и кралството си, да спасят земята и наследството от предците си. Но също така притежават и силата да разрушат света.

Влюбих се в романа на Амели Уън Джао още с първите редове. Историята ме грабна с прекрасно създадени герои и великолепни описания на света. Свят, който е колкото магичен, толкова и тъжен – поробен свят, в който новите владетели се опитват да унищожат и последните останки на едно велико, но изгубено кралство.

Всичко в “Сребърна песен, нощен пламък” – героите, света, магията, която гради този свят, е написано така, сякаш е критика или своеобразна борба с империализма, расизма и културното притопяване (ако мога така да се изразя). Писателката много ясно показва липсата на каквато и да е загриженост или съпричастност на елантианците (поробителите) към живота и обичаите на хин (поробения народ). Дори напротив – сякаш новите владетели минават като с булдозер през хин, натрапвайки им безмилостните си закони, правила и начин на живот. Всичко това е така вълшебно пресъздадено от Амели Уън Джао, че буквално омагьосва читателя и аз определено нямам търпение да прочета и втората книга от поредицата, за да видя как ще се развие историята.

Наистина не мога да ви опиша колко изключително много ми хареса тази книга. Има толкова много мисъл и сложност в сюжетната линия. Темпото е точно по моя вкус, а този огромен вълшебен свят се разгръща лека по лека съвсем неусетно се усетих в плен, от който не мога да изляза ☺️ Просто, докато четях, не можех да се наситя. Искрено го препоръчвам, защото това фентъзи е истински грабващо ☺️