Бъдни вечер в “Кранбъри Крос”, Кейт Форстър

Доста коледни романи почетох до момента ☺️ Сякаш декември само това четох … Имам още два, които съм си взела и ще прочета, но от всичко, което прочетох до момента “Бъдни вечер в Кранбъри Крос” на Кейт Форстър сякаш е този, който най-силно ме докосна и развълнува.

Историята ни изпраща в имението “Кранбъри Крос” заедно с Ив Пилкинс. Ив е помощник редактор и очаква с нетърпение да изкара своята празнична Коледа със семейството си, особено след като на Бъдни вечер е не само нейният рожден ден, но и този на двмата й по-малки братя. Надеждите на Ив за щастлив празник, обаче, са попарени, когато нейната шефка й заявява, че вместо това Ив ще трябва да прекара празничните дни около Коледа с един от най-добрите им автори – Едуард Прийст. Едуард се бори да спази крайния си срок, но за да е сигурна, че ще запази работата си и след Коледа , Ив е принудена да изкара празниците с Едуарт в неговото имение и да се увери, че той ще завърши  романа си навреме.

Ив обикновено изключително много обича всичко, свързано с Коледа, но когато пристига в огромния дом на Едуард, мрачния Кранбъри Крос, става ясно, че тази година празникът ще бъде различен от този, който е си е представяла. Къщата е студена, атмосферата е мрачна, а Едуард далеч не е близо до завършване на книгата си. Да не говорим, че той е направо груб с нея от момента, в който тя пристига в дома му.

Дали Ив ще успее да направи коледно чудо, оставям на вас да разберете, като прочетете романа.

“Бъдни вечер в Кранбъри крос” е една колкото забавна, толкова и сериозна, и дори меланхолична на моменти, книга. По принцип е коледна, но много различно коледна от това, с което сме свикнали да се срещаме по това време на годината. Някак Коледа и дори любовната история в романа остава на по-заден план, оставяйки място за теми като алкохолизма, психическия тормоз, токсичните взаимоотношения (не само в романтична връзка, но и в работна среда) и, в отношенията родители-деца, как се отразява емоционалното пренебрегване на децата върху тяхната самооценка и живот изобщо.

Романът се чете на един дъх. Поне аз така го прочетох. Някак неусетно се оказах толкова увлечена в историята, че не можех да оставя книгата … Сприятелих се с героите, усетих студа на имението Кранбъри Крос и топлината, която внасяше Ив навсякъде, където отиваше. Изпитах не само тъгата, но и радостта на децата на Едуард. Особено осезаемо почувствах връзката на Ив с майка й, със семейството й, може би, защото аз самата съм израснала в такова топло, сплотено и подкрепящо семейство. Особено мъчно ми стана да стана свидетел на семейство, в което отношенията далеч не са такива и да осъзная, че понякога дори не е въпрос на желание, а на психическа и емоционална възможност от страна на родители (дори и доведени). Просто … изживях го целия, от първата дума, до последната.

Не са много романите, които са успявали да ме накарат толкова дълбоко да се потопя и да изпитам всичко, което изпитах. И аз сякаш имах нужда от точно този роман, за да се справя със собствените си борби ♥️