“…осъзнах не само, че съм влюбен в писането на Дж. К. Роулинг, но и че книгите ми дават нещо, което не мога да си взема от никъде другаде.”

Днес ви срещам с един изключително вдъхновяващ и мил човек, с който ме срещна книжното интернет общество. За първи път попаднах на Любо през неговия блог – Book Adventure Club. Ако някой от вас все още не е попадал на блога или подкаста му – редно е да поправите това 🙂 Ще откриете много емоции и интересни четива и ще можете да ги погледнете през погледа на Любо (което не е за изпускане). Да започваме 🙂

Здравей, Любо. Аз сподели мъничко, но все пак, представи ни се – кой е Любо, какво вълнува сърцето и душата му? 🙂

Любо: Любо е запален читател, мечтател, старае се да бъде оптимист и да гледа на живота с усмивка. Въпреки че съм зодия Близнаци и настроенията бързо се менят (за жалост на моите приятели и семейство 😀 ). От професионална гледна точка – PR на издателство „Софтпрес“, от 7 години пиша блога Book Adventure Club, a от 2 години правя и подкаст със същото име. По образование съм журналист, малко съм го и работил и усещам, че тази част от мен никога няма да изчезне напълно. Сърцето и душата ми всеки ден се вълнуват от различни неща – от важни теми до някоя нова песен или хубав сериал.

Боже! Никога няма да кажа, че си зодия Близнаци, честно! До момента винаги съм срещала един и същ прекрасен човек 🙂 Но да минем натам. Книги!!! Помниш ли коя е книгата, която запали искрата в сърцето ти към четенето и след която вече нямаше връщане назад?

Любо: Всеки, който следи Book Adventure Club по някакъв начин знае, че моята страст към четенето беше запалена от „Хари Потър“. Винаги ще съм благодарен на майка ми, която ми подари първите две части за Коледа. Колкото и да е клиширано в тези 7 книги е събрана толкова магия, че е способна да превърне и най-нечетящото дете в запален читател.

Спомням си перфектно момента, когато разбрах, че „вече няма връщане назад“. Четях петата част „Хари Потър и Орденът на феникса“. Беше в учебно време – на другата сутрин рано трябваше да ставам за училище. Историята обаче така ме беше засмукала, че в 5 сутринта се усетих, че не само не ми се спи, а дори нямам малкото желание да затворя тази книга. Тогава осъзнах не само, че съм влюбен в писането на Дж. К. Роулинг, но и че книгите ми дават нещо, което не мога да си взема от никъде другаде.

Колко магично, нали? Точно в духа на поредицата за Хари Потър 🙂 А като цяло обичаше ли да четеш като дете?

Любо: Литературата винаги е била любимият ми предмет в училище. Обичах да си чета летния списък, не оставах без книга и през другото време. Така че, да – аз съм от тези деца, които обичаха да четат. Даже сега като погледна назад си мисля, че е можело повече. 🙂

Да, винаги може повече, нали? А има ли детски книги, които смяташ, че са са те изградили/променили като личност? Такива, които са променили живота и мирогледа ти в някаква степен.

Любо: Както вече казах, „Хари Потър“ определено ми повлия на много нива – да заобичам четенето, но и ме научи, че приятелите може да са семейство и че когато намериш правилните хора трябва да ги цениш и да ги запазиш в живота си. В детството ми не си спомням друга книга да ми е повлияла по-силно, но голям сантимент ми носи и „Пипи дългото чорапче“. Спомням си, че бях много впечатлен от нея заради самата Пипи – като герой, като свободен дух, който се надявах някой ден да бъда и аз, дори и като по-възрастен. Като цяло, когато си мисля за детството си мисля за Астрид Линдгрен.

А сред книгите за възрастни, кои би откроил като такива?

Любо: „Цялата небесна синева“ – тази книга не само, че е топ заглавието ми за 2024 година, но ме и накара да се замисля за смисъла на живота, за това как го живеем и как трябва да ценим всяка една минута от него. Напомни ми, че не трябва да си губим времето с грешните хора, на грешните места, а да правим неща, които карат душата ни да се чувства добре и да сме пълноценни – както физически, така и психически.

Аз от всяка една книга си взимам по нещо и гледам „да открадна“ някой урок. Много книги през годините са ме карали да се замислям по различни теми и дори да откривам по нещо ново за себе си, да виждам своя постъпка отстрани и да си казвам, че трябва да променя дадена част от поведението си, мисленето си или да се извиня, ако не съм постъпил правилно. Забелязвам, че много често книги, в които има много за човешката психика ми влияят силно, а въпреки че нямам деца много силно ми действат и книги, в които има примери по-скоро как НЕ трябва да се държим като родители. В такива моменти оценявам моето семейство и съм благодарен за всичко, което са направили и правят за мен. Като пример мога да дам „Трябва да поговорим за Кевин“, „Образована“, „Здравей, красавице“, „Радвам се, че мама умря“ и още много.

Това е може би едно от най-ценните неща в книги – да се видим отстрани някак и да погледнем малко по-философски на нещата, които ни се случват или не ни се случват. Говорейки за книги и емоции, как предпочиташ книгата – на хартия, дигитално копие или аудио книга? 😀

Любо: Аз съм класик – обичам си хартията! Аудиокнигите не са моето нещо. Пробвах, но не се съсредоточавам и просто не ми носи удоволствие. Към дигитални копия посягам, само когато чета някакъв ръкопис за „Софтпрес“. Но, когато е четене за удоволствие хартията е моят избор на 100%. Даже през 2024 отидох за по-дълго време на семейна лятна почивка и си мъкнах с мен трите тома на „Войната на маковете“ от Р.Ф. Куанг – който познава поредицата, знае какво съм мъкнал с мен. 😀

Дааа, знаем, знаем 😀 Малко по-в дълбочина … Любим жанр? Автор? Книга?

Любо: Ох, това са трите най-трудни въпроса. 😀

Директно казвам, че книга няма как да отделя – буквално мога да се влюбя във всяко свое четиво. Някое може да ми пръсне до такава степен главата, че с години да го препоръчвам, но междувременно ще съм се влюбил в още 10.

За автор положението е същото, но ще отделя няколко, които като издадат нещо ново, не пропускам: Рута Сепетис, Фредрик Бакман, Ирса Сигурдардоттир, Виктория Бешлийска, Дженифър Макмеън, Антъни Хоровиц, Ричард Озмън, Р.Ф. Куанг, и още много, много.

За жанр – отново не се ограничавам, но определено имам афинитет към криминални романи, уютни мистерии и кървави трилъри.

А случвало ли ти се е да оставиш книга и да не я дочетеш? Ако да –  даваш ли й втори шанс след време или се отказваш окончателно?

Любо: Аз все още дочитам всяка една книга докрай, дори и да знам доста по-рано, че не е моето нещо. Все още не мога да оставя книга по-средата. По-скоро не давам втори шанс, а давам шанс до финала да ме спечели и да ми промени мнението. Това се е случвало.

Смятай! На мен това ми е все по-трудно напоследък … Любо, с теб се познаваме от книжните среди, които обитаваме в София, но аз си те следя много по-отрано покрай един от любимите ми блогове (а вече и подкасти) – Book Adventure Club. Как се роди идеята за blog-a и после за подкаста?

Любо: Идеята за блога се роди през 2017, когато работех като книжар. Тогава имах много време за четене и просто вече имах нужда да разказвам какво чета и какво мисля за прочетеното не само на моите приятели, а на повече хора. Както обичам да казвам – имах нуждата да спамя много хора на тема книги. И така, с помощта на Кая Димитрова, която в момента е редактор в „Асеневци“, но тогава бяхме колеги в книжарницата, стартирах блога и към днешна дата смятам, че това е едно от най-хубавите неща, които съм правил. Чрез Book Adventure Club срещнах толкова хубави хора, които вече дори мога да нарека приятели, че мога само да се радвам какво ми донесе един сайт за ревюта на книги. А като чуя или прочета изречението „Заради теб прочетох тази книга и много ми хареса“ до ден днешен се радвам като малко дете.

Както казах в началото аз съм зодия Близнаци и нещата бързо ми омръзват. При мен трябва да има движение, да се случва нещо различно. Така се и роди подкаста. На петата годишнина на Book Adventure Club имах нужда от промяна, от нещо ново, да обогатя тази книжна вселена. И реших, че единственото нещо, което обичам да правя повече от това да пиша за книги е да говоря за тях. Затова си направих подкаст, в който каня вдъхновяващи книжни хора и просто си говорим за книги. 🙂

От скоро си част и от екипа на издателство Софтпрес, а преди си бил част от Хермес … Защо работа в издателство? Къде откриваш магията ти самия за себе си в тази работа?

Любо: Преди години, когато вече не бях част от „Хермес“, си казах, че никога няма да се върна в бранша. Бях леко разочарован, уморен. Но както сме си говорили с Бени от Benitorial – книгите са краста. Те са една огромна любов, която те вика постоянно и ти просто няма как да ѝ откажеш. Та с книгоиздаването просто си дадохме една кратка почивка, за да си залипсваме и когато вече не се издържаше, нещата се наредиха по най-правилния начин и се завърнах към книгите. А смея да твърдя, че се завърнах на най-правилното място и при най-правилните хора. Колкото и клиширано да звучи, „Софтпрес“ са едно семейство, което ме прие с отворени обятия и ме накара да се чувствам прекрасно и ме стимулират всеки ден да давам най-доброто от себе си.

За мен магията да работиш в издателство е огромна и това се дължи на самите книги. Аз го казвам вече цяла година и ще продължа да го казвам – откакто съм в „Софтпрес“ нямам един работен ден. За мен това да се събудя, да си отворя лаптопа и да работя с книги не е работа – то е магия, удоволствие и чиста радост. И не ме интересува дали някой ще повярва на тези мои думи. Аз съм искрен и наистина мисля това, което казвам, а и според мен ми личи. ☺️

Оределено ти личи и аз нямам съмнение в нито една дума 🙂 Но живота за съжаление си има и своите камъчета. Коя е най-голямата трудност, с която си се срещал в професионално отношение?

Любо: Светът на рекламата е доста динамичен и интересен, а трудностите са различни. Особено в предишните ми работи има такива, за които мога да говоря много дълго и са за отделно интервю. Като цяло не само в рекламата, а и по принцип, една от най-големите трудности е общуването с хора. Всеки от нас е различен и за всяка една ситуация трябва да реагираш спрямо човека, който е застанал насреща. Това понякога създава трудности, докато се напаснете, но не е голяма драма, ако не позволиш да е такава.

А най-голямата радост, наред с книгите до които имаш възможност да се докоснеш 🙂 ?

Любо: Когато видя, че дадена кампания, по която сме работили с голямо желание и сме хвърлили доста усилия, се окаже успешна и постигнем резултатите, които сме си заложили. Тогава се чувствам пълноценен и полезен.

Имаш ли любима книга от издадените на издателство Софтпрес? Коя е и защо?

Любо: Тук отново си имам списък, но за това интервю ще кажа една – „Холандската къща“ от Ан Патчет. ОБОЖАВАМ тази книга и това писане. Който не се е докоснал до магията на тази авторка и историята трябва да поправи тази грешка. Патчет е страхотен разказвач, който те потапя в историята по един много нежен, бавен и обаятелен начин и няма как да не ти хареса цялата атмосфера, която тя създава. Аз се вълнувах наравно с героите, наистина ми пукаше какво ще се случи с тях, а това писане си заслужава всяка отделена минута за четене.

Така, както я описваш, съмнявам се хората, които прочетат интервюто да не я прочетат и нея 😀 А коя е книгата, която в момента стои на нощното ти шкафче и чака да я отвориш? А тази, с която посрещaш 2025-та година?

Любо: Това интервю го правим на прага на празниците и на нощното ми шкафче има един ръкопис, който дочитам и наистина се надявам да го видим на български с логото на „Софтпрес“, защото много ми допадна. Отделно има третата част на „Поредица от злополучия“, 4 книги на Агата Кристи, „Безмилостни съперници“ и „Илон Мъск“. Ще посрещна 2025 с „Да бди над нея“ Жан-Батист Андреа – предстоящо заглавие от Orange books, в което нямам търпение да се потопя.

И вместо край, – Защо обичаш да четеш? Какво ти дава/носи четенето?

Любо: Четенето ми носи уют, спокойствие, магия, почивка, надежда, урок, любов, детство, мъдрост. Не мога да си представя живота си без книги, а и не мисля, че е нужно. Четеното ми дава неща, които не мога да взема от никъде другаде, а това е богатство.

Колко красиво и точно го каза ♥️Книгите са магията, от която имаме нужда, за да сме себе си в пълната ни форма 🙂 Благодаря ти за този открит и (в духа на празниците) магичен разговор. И благодаря, че допусна мен и читателите на блог-а ми малко по-близо.

П.п. Интервюто се случи малко преди Коледа, но сметнах, че такова топло и искрено интервю е страхотно начало на публикациите в блог-а за новата година. Малко като пожелание за годината, която ни предстои 🙂