
Как да не намразиш мъжа си след децата, Джанси Дън
Тази книга се завъртя в интернет и успя да привлече вниманието ми не само с името си, но и с корицата (която е дело на Неда Малчева). Заглавието звучи забавно, а илюстрацията на Неда прави книгата още по-грабваща ☺️
Истината е, че имах някаква бегла идея какво ще намеря в нея, но не бях сигурна. Може би си представях повече нещо като книга за взаимопомощ от типа “направи това и това и ще получиш това”, както са структурирани повечето книги за самопомощ. “Как да не намразиш мъжа си след децата” обаче е структурира по-доста по-различен начин, което я прави и по-лесна за асимилиране и приемане. В книгата си Джанси Дън не ни порицава, а ни разказва своя живот и така ни прави съпричастни …
Джанси Дън е майка на 6-годишно момиченце, а книгата и ни прави свидетели на нейното пътуване и всичко, с което се сблъскват тя и съпруга и след раждането на дъщеря им Силви. Предлага практически съвети от разделението на труда в родителството и домакинските задължения до интимността и емоционалната подкрепа чрез нейните задълбочени изследвания и интервюта с различни експерти на тема взаимоотношенията в семейството.
Книгата е написана в хумористичен стил, което я прави по-лека за четене, но в същото време предоставя практически препоръки за двойки, които споделят подобна борба като тази на Джанси и нейния съпруг. Препоръките й са представени пред читателя по много достъпен, разбираем начин и въпреки, че цялото действие се развива в САЩ, бих казала, че почти всички са приложими и тук, в България. Наред с всички практически препоръки,който можем да открием в книгата, авторката дава и доста богат набор от книги, които да променят нещата. Например, тя препоръчва „Петте езика на любовта“ от Гари Чапман за подобряване на комуникацията, „Просто родителство“ от Ким Джон Пейн, за да покрие темата за играчките и „Изкуството на възможностите“ от Розамунд Стоун Зандър и Бенджамин Зандър за промяна на гледната точка към предизвикателствата.

Призавам си, че и ние като семейство минахме през някакво напасване след като се родиха децата. А нашите са и с малка разлика и общо взето нямахме възможност да свикнем как е с едно, ами направо минахме на два броя 😄 Имаше моменти, в които и двамата сме имали критики към другия отне си някакво време да се напаснем към новото ежедневие така, че хем да имаме време с децата, хем да имаме време за нас двамата и хем да имаме време и по отделно … Но съм щастлива и горда, да кажа, че днес вече сме си намерили някакъв баланс 😄 И това е в голяма степен благодарение на съветите, които получих от майка ми (и които с някаква вътрешна гордост прочитам като препоръки в “Как да не намразиш мъжа си след децата”). Неща като “кажи му”, “помоли го да ти помогне”, “искаш да свърши нещо, тогава не го върши вместо него, а просто изчакай и имай търпение” … Ей тези неща, вече са ми влезли дълбоко в съзнанието и са част от ежедневието ни. Но не това е сновното всъщност. Основното, както и в книгата, е че се събуждам всяка сутрин с мисълта, че го обичам този човек и че искам да го има това семейство и каквото ще да става, ще се боря за него! Защото светът е толкова променен и сякаш цвенностите от едно време са се поразмили доста … В днешно време в отношенията изобщо, не само в семейството, но и с приятелите, наблюдавам как хората подхождат към другите хора като към носна кърпичка. “Днес не ме кефиш, а има толкова много други хора.” и просто “изхвърлям в кошчето след като съм си издухал носа вече” и хващам следващия … Консуматорското в обществото ни взима грандиозен превес и забравяме, че хората са живи същества, а не продукти … В този смисъл, много е лесно да кажеш “той/тя не полага достатъчно усилия, ще намеря нещо по-добро”, обаче ти полагаш ли достатъчно? Или просто си решил, че като не ти изнася, ще се изнесеш, без изобщо да ти коства някакво екстра усилие. И не ме разбирайте погрешно, има връзки, които са токсични и не са ок, но има много връзки, които просто искат малко повече усилие … И това, пак казвам, не е само в брака. Това е навсякъде. Няма връзка, която винаги да тече по мед и масло. Ако има такава – то това е проблем, защото ознавача, че единия преглъща без да сподели с другия и като се натрупа прекалено много преглъщане, обикновено следва взрив (който в повечето случаи помита и околните). Но при равни други условия, за да има някакви хубави стойностни отношения е важно всеки, който е част от тия отношения да се буди сутрин с мисълта, че ги иска и ще се бори за тях.

Иначе, ние и сега си имаме спорове за някакви неща. За съжаление, трябва да си призная, че и двамата имаме ситуации, в който си изпускаме нервите, но някак си сме съумяли да се овладяваме бързо, да си прощаваме нервите на другия, защото основното не са дори децата в едно семейство. Те ще пораснат и ще си имат свои семейства. Основното сме ние двамата ❣️
И в тази връзка “Kак да не намразиш мъжа си след децата” дава някои много хубави насоки, основната от които е – да говорим. Да не очакваме другия да се досети какво се случва в главите ни, не само защото мозъците на мъжете и жените функционират различно, но и защото никой не е длъжен да е телепат и да чете настроения и мисли (нещо, което на мен самата ми отне време да осъзная и все още имам моменти, в които го забравям) 😄

