“Изгубената книжарница”, Иви Удс

“Изгубената книжарница” на Иви Удс е една книга, за която дори не разбрах кога и как я поръчах. Просто видях корицата, името и порезките и докато мигна – вече бях получила мейл “Благодарим Ви за поръчката” 😀 За щастие, книгата е оказа невероятна и не ме накара да съжалявам, че съм я купила толкова бързо. Единствено, гледайки корицата и порезките, бях убедена, че романът е някакво изключително фентъзи, а тя не е. По-скоро е магически реализъм за мен … Да, има своите фантастични елементи, но те не са основното в романа. Те, по-скоро допълват историята 🙂

В „Изгубената книжарница“ Еви Удс ни прави свидетели на една колкото очарователна, толкова и дълбока и, на моменти, трудна за преглъщане история. Самата история е представена на читателя през погледите на тримата основни героя – Опалин, Мартаи Хенри. Действието в романа се развива в две времеви линии –  през 20-те години на миналия век, представени ни през погледа на Опалин и 40 години по-късно, представена ни през погледите на Марта и Хенри. Животите и на тримата са преплетени по един особено магичен начин около мита (или реалността) на едноименната книжарница. Двама от главните герои са колекционери на книги; те търсят, наред с други неща, този “свещен граал” на колекционерите – местонахождението на ръкописа за втория роман на Емили Бронте.

Историята започва през 1921 г., след Първата световна война, и читателят вижда света през очите на Опалин Карлайл. Брат й Линдън решава да я омъжи (по сметка), но тя , за да избяга от този уговорен брак, оива в Париж и там започва работа в книжарницата “Шекспир и компания”. Кнжарница, която повечето четящи хора познават заради значимостта на истинската такава книжарница (която все още работи и като музей и като книжарница близо до Нотр Дам в Париж) 🙂

В настоящето, авторката редува гледните точки на ирландското момиче Марта и английския учен Хенри. Марта точно е успяла да избяга от съпруга си и е започнала работа като икономка на една много възрастната дама – Мадам Боудън. Новата й работодателка осигурява на Марта и място за живеене, в мазето на къщата на Мадам Боудън.

Хенри пък пише дисертация за една изгубена (изчезваща) книжарница, на която се е натъкнал преди време, но след веднъж е излязъл от книжарницата – нея вече я няма на мястото, на което е била преди. Млядият учен знае, че книжарницата се е намирала точно до къщата на Мадам Боудън и точно докато обикаля къщата, се натъква на самата Марта, която пък решава да му помогне в търсенето. И така започва тяхното приключение 🙂

Прескачайки напред-назад от Опалин към Марта и Хенри и обратно, постепенно започват да се откриват някои от връзки между героите, което пък мен ме накара да се питам постоянно дали всичко е просто съвпадение или наистина имат връзка събитията от 20-та година и от “наши дни”. Именно детайлите и вниманието, с които авторката вплита животите на Марта, Хенри и Опалин, е едно от нещата, които правят тази история толкова грабваща и трудна за оставяне. Не само, че заплетените сюжетни линии са невероятно изградени, но те самите допринесоха още повече за увеличаване на напрежението и вълнението от историята. Имаше моменти, в които аз самата знаех повече за случилото се с Опалин от Марта и Хенри (които се опитваха да научат повече за нея и връзката й с “изгубената книжарница”) и ми представляваше изключително удоволствие да ги наблюдавам как те двамата се лутат и в последствие стигат до тази информация, която аз вече имах 🙂

Но може би най-любимото ми нещо в целия роман беше това с колко любов и вълнение се отнасяше не само писателката, но и героите и към книгите и литературните произведения. Просто още в първата глава става ясно, защо романът е описван като книга за любителите на книги от толкова много хора. Благодарение на това, че действието в книгата се развива в повече от времева линия (нещо, която аз много харесвам по принцип), „Изгубената книжарница“ е пълна с ясни и по-малко очевидни препратки към класическа и съвременна литература и то по възможно най-добрия начин.

Истинско удоволствие беше да прочета за за любовта на Опалин към “Брулени хълмове” в една глава, а след това в друга да стана свидетел как Марта си избира да се потопи в магията на “Нормални хора” на Сали Руни. Това, което харесах дори повече от тези препратки към популярните романи, беше как Уудс ги използва, за да добави още контекст към живота на своите герои и така да ни разкрие още малки парченца от живота им (които при равни други условия не бихме видели). Има някои прилики между Мариан Шеридан на Сали Руни и Марта от “Изгубената книжарница”, които ще бъдат очевидни за всеки, който е чел романът “Нормални хора”, точно както има някои доста очевидни паралели между живота на Опалайн и историите в някои от романите на Джейн Остин, които книгата споменава. И всичко това прави романът още по-впечатляващ и вълнуващ (особено за един четящ човек).

Наред с мистерията, маията и забавните моменти, обаче, Иви Удс поставя ударение на някои доста сериозни теми. Темите за лишаването на жените от всякакви права чрез опита на Опалин като жена от висшата класа през първите няколко десетилетия на ХХ век. Време, в което нещо като брачното изнасилване не се е смятало за термин (щом си омъжена, значи няма насилствен акт), да не говорим за признато за престъпление, и където една жена можеше да бъде погрешно институционализирана по прищявка на роднина от мъжки пол. Темите за домашното насилие и то не само физическо, но и психическо … Все теми, които са премълчавани в миналото, но за които днес е редно да говорим и да не позволяваме да се случват …

Изобщо, книгата е толкова многопластова и има толкова МНОГО в нея, че не мога да го опиша с думи. И въпреки трудните и тежки теми, въпреки, че на моменти и беше искрено мъчно за нещата, които се случваха, някак си не бързам да изляза от тази невероятна книга … за любовта към книгите и силата, която можем да почерпим от тях.