“Ледената река”, Ариел Лоуън

Купих си “Ледената река” на Ариел Лоуън супер на сляпо, изцяло повлияна от едно видео на Хриси, в което тя споделяше положително мнение. Исината е, обаче, че след видеото на Хриси, бях убедена, че няма да съжалявам ☺️

Романът е исторически с елементи на мистерия, чието действие се развива в Мейн през 1789 г., въпреки че в историята на моменти авторката се връща около 35 години по-рано, за да разкаже историята на акушерката Марта Балард. Като млада Марта се жени, ражда девет деца, научава се да чете и пише (нещо изключително необичайно за времето, в което се развива романът) и с течение на времето става известна акушерка.

През зимата на 1789 г., когато е намерен мъртъв мъж в замръзналата река Кенебек, Марта е призована да прегледа тялото и да установи причината за смъртта. Акушерката разпознава, че тялото принадлежи на Джошуа Бърджис, за когото се смята, че заедно с друг от уважаваните мъже на града, е изнасилил съпругата на пастора. Тези две събития формират сърцевината на мистерията в романа, а Марта започва постепенно да събира парчетата истина, докато сглобява цялостната картина.

Отчасти историческа измислица и отчасти мистерия, “Ледената река” е едно доста ясно изображение на начинът, по който хората са живеeли, пътували и общували през 18в. Романът ни показва моралът на времето в пълната му “прелест”. Отношението към жените като стока, втора ръка … Начините, по които хората са се ухажвали, женили и раждали във времето, в което ни връща книгата. И, разбира се, доста добре обрисува несигурността около това дали местните съдилища действително са раздавали правосъдие. Виждаме ясно как по-богатия е имал преимущество пред по-бедния, мъжката дума е значела повече от женската … Наред с това, романът ни разказва за силата на духа на една жена, който може да променя съдби!

Просто тази книга е толкова многопластова и авторката така убело ме пренасяще от настоящето в миналото, без да ми дава прекалено много история. Просто точно толкова, колкото му трябва на човек, за да може да разбере важността на дадения момент и след това да се върне с гръм и трясък към изключително завладяващото настояще.

И в центъра на всичко все пак, аз като читател, видях семейството. Отношенията между Марта и мъжа й … Отношенията с децата им и между децата. Отношенията в другите семейства … Изобщо – важно е в какво семейство израстваш, наред с това ти какъв искаш да бъдеш като възрастен. Но семейството оказва влияние и това толкова добре го е показала Ариел Лоуън, че направо настъхвам!

Няма да разказвам повече, за да не споделя нещо, което е било хубаво сами да видите/усетите, докато четете книгата. Само ще кажа, че ако не сте я чели – прочетете я! Наистина е хубава.

И задължително прочетете Бележката на автора в края на книгата, където тя споделя повече за книгата, как я е написала и защо. Но каквото и да правите, не четете Бележката на автора, докато не сте прочели книгата цялата книга.