“Кратък дневник на съвпаденията”, Доменико Дара

Доменико Дара … Не знам откъде да започна и как точно да облека в думи всичко, през което премина душата ми, докато четях “Кратък дневник на съвпаденията”. Може би да започна от там, че така и не успях да се хвана в ръце и да разкажа за Малинверно (първата книга на Доменико Дара, която излезе на български език), когато я четох, но обещавам, че ще си я прочета втори път, за да изпитам отново емоциите, които провокира и ще пиша и за нея след това тук. Но е факт, че първата ми среща с Доменико Дара беше чрез неговата втора книга (която за нас в българия беше първа) – Малинверно и да си призная влюбих се в начина, по който пише още с първия абзац.

Днес обаче, няма да ви говоря за “Малинверно”, а за първата написана от Доменико Дара книга (която за нас излиза като втора) – “Кратък дневник на съвпаденията”.

Историята в романа се развива през 60-те години на миналия век в едно малко италианско градче в Калабрия – Джирифалко (което между другото е и родния град на Доменико Дара). Главният герой е местния пощальон (чието име се споменава чак в края на книгата). Тъй като има дарбата да имитира много добре всеки почерк, той започва да отваря и чете писмата, които трябва да достави, след което ги преписва и събира. Звучи ужасно някак да влиза таха нахално и неканено в най-съкровените моменти от животите на своите съграждани, но истината е, че докато четох романа, дори за момент не успях да го обвиня за това, което прави. Защото някак между другото този човек, когото всички от града познават, започва да се намесва и да променя животите им и все към нещо по-хубаво, по-безболезнено и по-търпимо.

“Кратък дневник на съвпаденията” е роман, който, чрез историята на един безименен пощальон, повежда читателя на едно пътуване навътре, към собствената му душа. И в това пътуване, Доменико Дара не ни оставя да бродим безцелно сами, а ни оставя по пътя малки улики, които да разкрием и така постепенно да намерим себе си. И това е най-малкото, което мога да кажа за този роман. Обаче, някак оставам без думи. Тези, с които разполагам не са достатъчни .. прекалено малко са, прекалено малки са, за да опиша какво е за мен този роман… Просто тази книга те кара  в един момента да се усмихваш, трогнат от това, като четеш, и в следващата минута те хвърля в някаква дългока истина, която пък те потапя в размисъл. Цялото преживяване е някакъв водовъртеж от емоции, истини за света, за живота, за смисъла и същността на нещата … Чрез образа на пощальона Доменико Дара ни подсеща, че ако всеки върши своята част от нещата, ако не бягаме от отговорност и не се опитваме да “скатаем”, ако всеки от нас се почувства истински призван да живее като ЧОВЕК, а не като страхливец и мързеливец, тогава балансът, хармонията, „справедливостта“ ще надделее над всичко, дори и над природните бедствия и несправедливости. Този роман по един неудобен, чист и прям начин ни призовава към отговорност, към осъзнатост и отговорност. С “Кратък дневник на съвпаденията” Доменико Дара ни казва директно, без заобикалки – “ТИ си отговорен за всичко наоколо. ТИ си човекът, който не само може да промени своята съдба, но с всяко действие (случайно или не толкова) можеш да промениш, да повлияеш на живота и съдбата не само на хората около теб, но и на такива, които дори не познаваш”.

Ясно, точно и конкретно, Доменико Дара ни казва, че не можем и не трябва да бъдем безразлични …

Не знам какъв човек трябва да си, за да напишеш подобен роман … И какъв човек трябва да си, за да ти бъде този роман първият, който написваш … Главата не ми го побира през какво трябва да си минал, какво съзнание трябва да имаш изобщо, за да напишеш подобен текст … Този човек – Доменико Дара, е някакъв феномен, нереален, нечовек, за да да напише подобен роман. И това е бил първия му роман! Толкова дълбок! Толкова истински! Просто нямам думи … Роман, който преживях с цялото си същество и който със сигурност ще прочета и преживея отново ❤️